Експерти: Кешовата икономика носи големи загуби

Български банкери, финтек и технологични специалисти обсъдиха бъдещето на мобилните разплащания в България по време на дискусия в София

„Кешовата икономика носи големи загуби за хората, бизнеса и обществото като цяло. Парите в кеш могат да бъдат загубени, откраднати, допринасят за сива икономика и криминална дейност“, заяви Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на европейската финтек компания Auka, по време на дискусия за мобилните разплащания в България.

В същото време, с дигиталните разплащания потребителите имат по-висока сигурност и контрол за финансите си, а погледнато на макро-ниво, дигиталните финанси биха довели до по-ниски данъци като резултат от по-ниските нива на сива икономика, допълни Дьодерлайн. „Затова и цялото общество има изключителна полза от въвеждането на дигиталната икономика и в частност, дигитално банкиране и мобилни разплащания“, подчерта мениджърът.

Половината от българските банкови специалисти в проучване смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите пет години. Много от тях вярват, че технологичните гиганти все повече ще приемат роля на банки, като 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година.

Българските банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания, но все още в страната ни няма ясно изразен лидер или доминираща платформа, смятат специалистите. И въпреки, че в България всички фактори за въвеждане на мобилните разплащания са налице, засега няма отличаваща се платформа или услуга, което поставя местните банки в риск от навлизане на глобалните технологични гиганти или иновативни стартъпи.

Според проучването, българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството. Eдна трета от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon.

„Лесно е да кажем „нашата страна е различна“, но в същността си нуждите на хората са учудващо близки – те биха искали да плащат или да им бъде заплатено с лекота. Те биха искали да не губят време и да имат по-голям контрол над своите и на семейството си финанси. А бизнес организациите желаят да продават повече и да плащат по-малки такси“, коментира Даниел Дьодерлайн.

„Критичният фактор, според мен, е инфраструктурата. Традиционно, тя е изградена и контролирана от картовите компании и малкият и среден бизнес все още не е склонен да поеме разходите за нея“, посочи Васил Димитров, директор електронно банкиране и дигитална трансформация в Банка ДСК.

По неговите думи, потребителите в България са достатъчно отворени към новите технологии и мобилните разплащания, но тези технологии трябва да бъдат приети и от търговците. Другият съществен въпрос за решаване е все още голямата част от кешовата икономика в България. Дори един търговец като собственик на кафене да приема дигитални плащания, той пак трябва да се разплаща с доставчиците си в брой. Следователно, фокусът нека да бъде върху образоването на търговците.

Инфраструктурата за следващото поколение платежни услуги се развива експоненциално наред с навлизането на интернет достъп и мобилни технологии. „Похвално е, че в България централната банка и Асоциация на банките проучват варианти за хармонизиране на предлаганите услуги сред банковия сектор. Но все още в България няма изявен лидер и всяка банка или телеком може да са следващите победители, ако реагират бързо с правилната технология и план за навлизане на пазара“, посочи Даниел Дьодерлайн.