Мащабното използване на системи за съхранение на енергия и на т. нар. интелигентни технологии може да декарбонизира електроенергийната мрежа при възможно най-ниска цена – това е изводът от нов анализ на Bloomberg New Energy Finance (BNEF).
Изследването е изготвенo в сътрудничество с компанията за съхранение на енергия Eaton и норвежката енергийна фирма Statkraft. То води до извода, че „гъвкавите“ енергийни опции са необходими, за да се гарантира, че електроенергийните мрежи могат да постигнат намаляване на въглеродните емисии без радикално увеличаване на потребителските разходи.
Инвестиции в грешна посока
Капиталовите разходи за пренос и разпределение на електроенергия постоянно растат, пише в свой пазарен анализ Рик О’Донел от GridLab. Тази посока на инвестиции в мрежите обаче заплашва да „отвее“ далеч по-важната стойност – тази на разпределените технологии, които са градивни елементи за чистото, евтино и устойчиво енергийно бъдеще.
Прогнозираният растеж на натоварването на мрежите е ключово оправдание в подкрепа на инвестиционните планове на ютилити фирмите. Въз основа на прогнозираното увеличение на потреблението на енергия комуналните дружества наливат пари в още и още преносна инфраструктура. Наред с това се инвестира и в скъпи нови електроцентрали от старо поколение (ТЕЦ на газ и зле планирани АЕЦ).
Обществените политики и икономиката също допринасят за това, въпреки че е видно, че в много региони маргиналните разходи за експлоатация на въглищна инсталация надхвърлят общите разходи за изграждане на ново поколение вятърна или слънчева генерация.
Разходите за „глупаво“ разпределение, без да се вземат предвид интелигентните технологии на новото поколение енергия, носят риска да провалят прехода към по-чиста, по-достъпна и по-надеждна енергийна система.
Ако парите са насочени само към „втвърдяване“ на мрежите, няма да има ресурси за създаване на онази електроразпределителната инфраструктура, която ще осигури високата стойност на разпределените енергийни ресурси, електромобилите и зарядната инфраструктура за тях, усъвършенстваната измервателна инфраструктура и фундаменталния софтуер за управление на разпределението.
„Парите, насочени към инвестиции в разпределителна инфраструктура, трябва да отиват за икономични, екологично чисти решения, които използват нетрадиционни решения за нуждите на производството, преноса и дистрибуцията“, настоява Рик О’Донел. Тези нетрадиционни решения включват разпределеното производство, съхранението на енергия, енергийната ефективност, адаптивното реагиране на търсенето (т. нар. demand-response), софтуер за управление на мрежите.
Обещанието на умните мрежови технологии
Използването на технологии като системите за съхранение на енергия (батерии от комунален клас), междусистемните връзки и услугите за адаптивно реагиране на търсенето увеличават количеството чиста енергия, която може да бъде съхранявана и „извиквана“ по време на пиково търсене. Това намалява необходимостта от изграждане на свръхкапацитет при възобновяемите източници на енергия. Отпада и нуждата от финансиране на скъпи резервни захранвания чрез електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, посочват изследователите.
„Вече няма съмнение, че възобновяемата енергия ще бъде доминиращата сила в енергийния сектор в следващите десетилетия“, казва Алберт Чеунг, анализатор в BNEF. „Следващото предизвикателство е да се гарантира, че тези чисти източници се допълват от чисти форми на гъвкавост – съхранение, търсене и взаимосвързаност – за да се постигне по-евтина и по-мащабна декарбонизация“, допълва той.