Хората, които имат късмета да живеят в стабилно общество, обикновено не страдат от липса на възможности за плащане. Компаниите за финансови технологии непрекъснато разработват нови начини за бързо и евтино извършване на покупки и изпращане на пари. Понякога изглежда, че дните на старомодните банкноти са преброени.
Но да оставим парите в брой да изчезнат би било опасно. Безкасовото общество е общество на проследяването и наблюдението. Неотдавнашната серия от протести в Хонконг подчерта точно това, което бихме загубили, ако оставим кеша в историята.
Урокът от Хонконг
Размириците в Хонгконг касаят едно предложение за промяна в законите за екстрадиране, които биха позволили бегълците на острова да бъдат прехвърляни в Тайван, Макао и континентален Китай. Предложението предизвика масово възмущение, тъй като много хора в Хонгконг възприемат това като начин Китайската народна република да подкопава юридическия суверенитет на Хонконг.
През последната седмица протестите достигнаха ново кресчендо, след като хората отново излязоха на улицата, за да отбележат годишнината от предаването на Хонконг на Китай. Интересното в случая е, че когато жителите на острова излязоха на улицата, за да протестират, те сториха това по много специфичен начин.
В Хонконг повечето хора използват безконтактна смарт карта, наречена „Карта Октопод”. С нея те плащат за всичко – от транспорта до паркинга и дори покупките на дребно. Това е доста удобно средство: просто махваш с картата пред сензора и готово – влизаш в автобуса, в паркинга и т.н.
Ала по време на протестите никой не използва своята карта „Октопод” за придвижване из Хонгконг. Правителствените служители биха могли лесно да проверят в централната база данни кой е използвал такава по време на протестите и да разберат кои хора са били там. Нещо повече, човек може да попадне в списъка, дори да не е бил на протестите, просто ако случайно е бил в центъра по това време.
Затова жителите на Хонконг, бидейки „на ти” с технологиите, предпочетоха парите в брой. Обикновено машините за купуване на билет, които приемат пари в брой, се използват от малцина, най-често от туристи, докато местните жители прелитат през турникерите със своите карти „Октопод”, но сега не бе така.
В дните на протестите пред машините за билети имаше опашки от млади активисти, стиснали банкноти. „Страхуваме се от проследяване на данните ни”, коментира един от активистите пред изданието „Quartz”.
Използването на пари в брой за закупуване на билети в случая означава, че правителството не би могло да свърже дейностите на активистите с техните акаунти в „Октопод”. А това означава анонимност. Разбира се, доста по-неудобно е. А и обичайно еднократните физически билети струват малко повече от тези, които се плащат с карти. Но компромисът е важен.
Можем ли да живеем в безкешов свят
Какво биха могли да направят протестиращите в един безкешов свят? Може би щяха да плащат с карта и да се надяват, че няма да бъдат проследени. Или пък да се постараят да пътуват гратис, с риск да бъдат глобени солено.
А може би протестите щяха да бъдат ограничени до онази група от участници, които имат велосипеди или тротинетки за придвижване из центъра. Или пък да са предимно хора, които имат достъп до личен автомобил – нещо, което е рядкост в скъп град като Хонгконг.
Ако се заслушаме в световните технологични новини, цял хор коментатори поддържа идеята, че парите в брой вече не ни трябват, че трябва официално да бъде сложен край на банкнотите и монетите. Да, навярно това средство представлява по-голямо затруднение за централните банки, навярно подхранва черните и сивите пазари или в някои случаи е просто неефективно. Но можем ли наистина да живеем добре в един изцяло безкешов свят?
Отговорът е, че просто няма друго решение, което да може да ни гарантира неприкосновеността на личния живот, предоставена от плащанията в брой. Нито криптовалутите, нито което и да е друго средство за плащане чрез съвременните технологии не може да избегне недостатъците на платежната карта – това, че транзакциите могат да бъдат проследени и свързани с конкретно лице.
В Китай бяха задържали не помня колко престъпника, просто след монтиране на система за лицево разпознаване на входа на едно посещавано изложение. Имало е хора, които са били издирвани от 10 години.
Така че въпросните пари в брой не помагат ни най-малко! Единственото което могат да направят протестиращите е сериозна липса на приходи за банките, защото така няма да плащат за транзакциите.
Не бъдете прекалено уверени, че транзакциите са непроследими – има ли транзакция, тя може да бъде проследена чрез необходимите действия. Не разбирате ли, че цялата идея за криптовалутите е прокарана от банките като уж независими проекти на еди кой си? Не разбирате ли, че големите играчи ни бутат към дигитализация на всичко, за да може всяка една наша активност да бъде записвана под каквато форма се сещате?
Това го представят като прогрес, но за кого? За големите да, но за обикновените хора е регрес и въвличане в дълбоко робство!
Не става ясно, какво е общото между кредитни и дебитни карти използвани в Хонконг с криптовалутите! Освен това съществуват над 10 крипто проекта с абсолютно непроследими транзакции, както и такива които дават избор на притежателя дали транзакцията да е видима или анонимна! Така че кеша (печатан без покрите) не може да отговори на новите рвалности в света!
Май хич не е така.
За справка – “https://www.getmonero.org/”
15. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.
16. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,
17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му.
18. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.