Хиляди хора загиват всяка година в катастрофи, причинени от разсеяното шофиране (снимка: CCO Public Domain)
Ново проучване установи, че „напомняния за заплаха”, оформени като видео, могат да намалят драстично склонността за писане на текстови съобщения, или чатенето, по време на шофиране. Това може да бъде обещаваща стратегия за намаляване на инцидентите на пътя, породени от разсейването заради писане на съобщения зад волана.
Всяка година хиляди хора загиват в катастрофи, причинени от разсеяното шофиране. Въпреки това много шофьори продължават да си пишат, докато шофират, вярвайки, че „това не може да се случи на мен”, отбелязва TechXplore.
Но едно ново проучване на изследователи от Penn State Hazleton открива, че „призиви за заплаха”, оформени като видео, могат да намалят импулсивното вземане на решения, свързани с писането на текстови съобщения по време на шофиране. Това може да се окаже обещаваща стратегия за намаляване на разсейването по време на каране на кола. Общата цел на проучването е да помогне за намиране на ефективни начини за борба с проблема, наречен писане на съобщения по време на шофиране.
Юсуке Хаяши, доцент по психология в Penn State Hazleton и водещ автор на изследователския проект, заяви, че „напомнянето за заплаха” е послание, което се опитва да повиши разбирането за потенциална опасност и да обезкуражи рисковото поведение. И не, изобщо не е необходимо това напомняне да изобразява графично катастрофа или последиците от нея, казва Хаяши. „Не трябва да е плашещо. Не трябва да показва катастрофа”.
Но за да бъде ефективно, добавя Хаяши, напомнянето за заплаха трябва да докосва емоциите и трябва да кара хората да се замислят за разсеяното шофиране и неговите последици. Докато много настоящи и по-раншни призиви за прекратяване на писането на текстови съобщения зад волана са били фокусирани върху страха на водачите от собствената им евентуална смърт, Хаяши казва, че – според новото проучване – напомнянията за заплаха са по-ефективни, ако създават усещане за „очаквано съжаление” (заради убийство или нараняване на някой друг).
Фокусът на изследването (публикувано в научното списание Plos One) върху „очакваното съжаление” е нов аспект на изследванията в тази област, казва Хаяши.
В проучването са участвали 100 студенти от Penn State Hazleton. Те са били разделени в две групи: 49-членна експериментална група и 51-членна контролна група. Първата група гледала 60-секундно видео с инцидент на пътя. То показвало млада жена, която отговаря на текстово съобщение, докато шофира, и ненадейно се озовава в насрещната лента на пътя, където идва кола, управлявана от майка, придружена от двете си малки деца.
Времето във видеото спира за миг. Двете жени излизат от колите си и водят разговор, от който става ясно, че катастрофата е неизбежна. Времето тръгва отново и следва сблъсък. Следва предупреждение от екрана да не се изпращат текстови съобщения по време на шофиране.
Втората група изгледала различно 60-секундно видео – автомобилна реклама, в която главният герой спира насред път, препречен от голям бик. Във видеото няма явна заплаха от опасност, няма изобразяване на катастрофа, няма текстови съобщения, няма отрицателни последици. Точно затова е избран за контролен видеоклип.
След гледането на видеоклиповете двете групи попълват анкета, която оценява готовността им да се откажат от писането на текстови съобщения и да ги отложат с известно време – 30 секунди, пет минути, 15 минути, 30 минути, час и два часа, както и степента на импулсивно вземане на решение на текстови съобщения по време на шофиране.
Проучването показва, че участниците в контролната група са приблизително 50 процента по-склонни да вземат импулсивното решение да пишат текст, докато карат, отколкото участниците в експерименталната група – тези, които са видели напомнянето за заплахата.
Констатациите на изследването са навременни и уместни, тъй като разсеяното шофиране, заради гледането в телефона, е повсеместен проблем в много страни по света. Макар на много места това да е забранено със закон, мнозина шофьори са склонни да се вторачват в телефона си по време на каране на колата.
Теоретичната основа на изследването е т.нар. поведенческа икономика – интердисциплинарна област, която прилага принципите на икономиката и психологията, за да проучи как хората взимат решения, казва Хаяши.
Икономическата концепция, свързана с изследването, е „дисконтираната настояща стойност”: стойността на текстовите съобщения след два часа се смята за по-малка, отколкото стойността на текстовото съобщение в момента – точно като 100 парични единици след един месец се смятат за пари с по-малка стойност от 100 парични единици в момента.