$29,2 млрд. принос към БВП се очаква от 5G мрежите

Внедряването на 5G ще е резултат от държавната политика и координираният подход между всички заинтересовани страни, казва председателят на КРС Иван Димитров
(снимка: Надежда Чипева / Икономедиа АД)

До средата на 2020 г. ще стартира процедура по предоставяне на честотен ресурс, с който мобилните оператори да могат да започнат изграждането на мрежи от пето поколение, заяви председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров по време на форума „5G: интелигентна трансформация и растеж”.

5G ще увеличи спектъра от услуги в много сектори на икономиката – енергетика, автомобилен и железопътен транспорт, банково дело и здравеопазване, както и системи за промишлен контрол, според Иван Димитров. По неговите думи, внедряването на мрежите от пето поколение ще е резултат от държавната политика и прилагането на координиран подход между всички заинтересовани страни.

Представители на трите телеком оператора очертаха основните проблеми пред сектора, свързани с въвеждането на 5G технологиите – нуждата от освобождаване на допълнителен спектър, нова тарифа за лицензионни такси за ползване на този спектър и промяна на съществуващите строителни регулации.

„Освобождаването на необходимия спектър възможно най-скоро, при правилните условия и начин, както и на правилните цени ще има огромен ефект върху разгръщането на 5G”, каза Ласло Тот, ръководител „Публична политика” за Европа на Международна асоциация на мобилните оператори (GSMA).

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков обяви, че в най-скоро време Министерският съвет ще направи промяна в тарифата на първоначалните и годишните такси, които се събират за използване на спектъра.

Изследване на Института за политика и икономика към УНСС, представено на форума, показва, че до 2028 г. въвеждането на 5G технологиите ще доведе до ръст на българската икономика и принос от близо 12 млрд. долара във всички възможни отрасли на стопанството, включително здравеопазването и земеделието, при приложение на изкуствен интелект и роботика, използващи 5G.

Приносът към БВП на „интернет на нещата” в контекста на използване на 5G ще достигне 15,2 млрд. долара, а нарастването на електронната търговия може да добави други 2 млрд. долара, сочи още анализът. Така общият принос на 5G към БВП ще възлезе на 29,2 млрд. долара.

По време на дискусията бяха обсъдени резултати от различни научни изследвания относно здравните на мобилните технологии. „Изискванията към праговите нива на електромагнитните излъчвания от антените за мобилните мрежи в България са поне 45 пъти по-строги, а в някои честотни спектри, дори до 100 пъти по-стриктни, в сравнение с изискванията, възприети в повечето страни от ЕС”, заяви проф. д-п Коста Костов, национален експерт по белодробни болести, национален консултант на НЗОК, учен, преподавател и общественик.

При спазване на изискванията за праговите нива, до момента липсват сериозни основания, базирани на наличните научни данни, да приемем съществуването на обоснован риск за здравето, подчерта той.

„До този момент няма сигурна и надеждно научно потвърдена връзка между електромагнитните полета и възникването на тумори”, каза още доц. Чилингирова, специалист по медицинска онкология и член на екипа, проучил данните от научните изследвания. Според нея, не е сигурно доказано, че използването на мобилен телефон води до по-голям риск от рак на мозъка и все още няма налични данни от научни изследвания с новата 5G технология, които доказват, че 5G крие по-голям риск от сегашните технологии.