Рискуваме да прогоним ИТ инвеститорите с промени в „12 без 5”

Вместо да ламти за парите на ИТ сектора, държавата трябва да се постарае да го задържи
(снимка: CC0 Public Domain)

Дали България не е на път да прогони ИТ инвеститорите с промените в регулацията за максималния осигурителен доход, които се очаква новото правителство да въведе? Дали това няма да прогони от страната кадърните технологични специалисти? На тези въпроси трябва да се погледне стратегически, смятат икономисти, ИТ експерти и предприемачи от сектора.

„Темата е много по-широка и тя има един основен акцент – как искаме България да се развива? Какви инвеститори искаме да привличаме”, коментира във Facebook Ивайло Мирчев, известен ИТ предприемач. По думите му, през последните 12 години държавата нямаше политика по привличането на инвеститори с бизнеси с висока добавена стойност; не бе активна страна, но и не пречеше много.

Подобно мнение неведнъж са споделяли и други ИТ бизнесмени. По един или друг повод сред технологичните специалисти често се чува заключението, че ИТ секторът у нас процъфтява, защото държавата „не се бърка” в работата му. Мирчев смята обаче, че „днес сме на път да влошим нещата”.

„Много държави имат дългосрочна стратегия за привличане на технологични инвеститори, ние – не”, посочва Мирчев. „При нас се действа на парче, в последния момент и не проактивно. Поради тази причина Tesla на Илон Мъск отвори развоен център не в България, а в… Гърция, в други балкански страни големи инженерни офиси откриха Google, Microsoft, Facebook…”

И той, и други експерти са на мнение, че вместо да преосмислим политиката си, 20 дни преди настъпване на новата година – тоест тогава, когато бюджетите на повечето компании са изготвени и утвърдени – държавният апарат на България казва: „променяме рязко правилата си”. Това няма как да не повлияе зле на всяка чуждестранна компания.

„Ако ще променяме страната, е добре да сме предвидими за бизнеса и обществото, вместо в 12 без 5 да го сюрпризираме с увеличени разходи. Ако ще променяме страната, е добре подобни решения да се обсъждат с всички заинтересовани – бизнес, асоциации, НОИ”, казва Мирчев.

Рязката промяна в навечерието на новата година е шокова за всички – за големи и малки в технологичния бранш, смята икономистът Георги Ангелов. Засегнати ще са не само работещите в големи технологични фирми, но също и малките бизнеси и самоосигуряващите се лица. „Логично е ИТ секторът да разработи по-дългосрочна стратегия за максималния праг, която да избягва сегашните проблеми”, подчерта той. Според него, стратегията трябва да включва три стъпки:

1. Изработване на механизъм (формула) за плавно ежегодно индексиране на максималния праг, така че да не създава проблеми;
2. Дискутиране на механизма с министъра на труда и министъра на финансите, но и с всички политически партии и парламентарни групи;
3. Приемане на механизма със закон, така че да е устойчив във времето и да няма изненади.

Няма две мнения по въпроса, че на проблема трябва да се погледне стратегически, смятат мнозина представители на ИТ бизнеса.

Коефициенти

Мнозина се вглеждат в съотношението между МОД и средната заплата за страната. Това би дало предвидимост на увеличенията в период от няколко години напред, което е важно и за инвеститорите, и за работещите в сектора.

Според някои експерти, стремежът трябва да е този коефициент да се движи около 2. Мирчев защитава тезата, че коефициентът трябва да е 2,1-2,2. Други смятат, че подобна цифра е твърде висока. „В Германия съотношението на МОД и средната заплата е 1,9”, казва Петър Зарков, ИТ експерт. „Това е що-годе приемливо съотношение”.

Какъвто и да е коефициентът, той би дал предвидимостта, от която има нужда бизнесът, за да планира развитието си занапред. Стойността на коефициента обаче е само малка част от тревогата на работещите в ИТ бранша и свързаните с него индустрии.

Загуба на кадри

Освен да отблъсне ИТ инвеститорите, рязката промяна в навечерието на новата година може да доведе и до засилване на кризата с недостига на квалифицирани ИТ кадри, смятат някои анализатори. Държавата трябва „да си отвори очите и, вместо да ламти за парите на ИТ сектора, да се постарае да го запази да не отлети”, казва Пламен Борисов в отговор на предложението на икономиста Ангелов. „Златната кокошка се пази повече, отколкото няколко от златните ѝ яйца”.

Недоверие

Масло в огъня налива и усещането, че допълнителните суми, които ще влязат в държавната хазна при евентуално повишаване на МОД, няма да облагодетелстват никого от работещите хора, които създават стойност в днешно време.

„Това прилича повече на данък, отколкото на застраховка, какъвто е смисълът на осигуровките”, коментира Петър Йовчев, ИТ експерт, основател и изпълнителен директор на Fersina.

„Поглеждането стратегически на проблема преминава през цялостна реформа на пенсионния модел в България. Защото при сегашния модел осигуряващ се на 5000 лв. няма да получава 5 пъти по-висока пенсия от осигуряващ се на 1000 лв.”, казва друг специалист – Васил Атанасов, мениджър в DraftKings.

Техни колеги са още по-крайни и се ядосват, че допълнителните суми, които ще постъпят в бюджета при евентуално увеличаване на МОД, биха облагодетелствали „бюджетните хрантутници”, които „ламтят още повече за чужди пари”. „Работим цял живот да храним паразити наречени управляващи!”, казва още един участник в дискусията.

Новата власт реално не посочва обективни фактори, като например инфлацията, като причина за вдигане на осигурителния праг, коментира Пламен Борисов, Вместо това водещо е „желанието да събере суха пара от вземащите високи заплати”.

Колкото и високи да са заплатите и осигуровките обаче, надали работещите днес ще получат достойна пенсия, пропорционална на високите осигуровки, които се искат от тях сега – поне такова е убеждението на мнозина. „Осигуровките са индивидуална полица с покритие в бъдещи услуги. Дали наистина ще ги получиш е друга тема…”, коментира Филип Мутафис, ИТ предприемач.

„За 40 г. трудов стаж при висока заплата вече 10 години държавата не ми изплаща пълния размер на пенсията и, както върви, няма да доживея да я получа”, недоволства Полина Бонева. „Трябва да има пенсионна система, която показва и гарантира ясни параметри, които да показват, какво взимаш за вноските си”, смята Чавдар Русков, основател и собственик на Business Model Design.

Нужда от цялостна промяна

„ИТ секторът отдавна не лобира за замразяване на каквото и да е било, а за реформи, които са в полза на цялото общество, а не за един сектор само”, категоричен е Георги Брашнаров, ИТ предприемач и дългогодишен активен участник в управлението на браншови организации като софтуерната асоциация БАСКОМ, в отговор на обвиненията, че ИТ секторът иска замразяване на МОД. „Това включва реална, а не само декларирана борба с корупцията и сивите сектори, сериозна реформа в цялата осигурителна система, която е на практика фалирала от години, цялостна реформа, която цели преминаване от ресурсоемка към икономика на високата добавена стойност”.

По думите му, намеренията на новата управляваща сила не помагат в нито една от тези посоки. „Напротив – дава сигнал, че не трябва да си успешен (по нормален начин) предприемач, да се осигуряваш на пълни доходи, да си плащаш всички данъци и да не зависиш от държавни поръчки”.

Че драмата с повишаването на осигурителните прагове се простира далеч отвъд ИТ сектора и няма как да бъде извадена от контекста на действителността, в която живеем, се вижда и от други коментари на експерти от ИТ сектора и други браншове. „Няма как държавата да очаква, че хората ще си плащат осигуровките върху реалния си доход, след като срещу това не получават адекватни услуги. Отиваш на лекар и си плащаш отново, образованието е на много ниско ниво, а сигурността липсва, да не говорим за съдебната система, където водещи са отново парите…”, коментира Тодор Андреев, който работи в туристическия сектор.

Каквито и доходи да декларира един работещ човек и каквито и осигуровки да плаща, всички чакат еднакво дълго пред лекарския кабинет, посочва Борис Борчев, ИТ специалист. „И този с 1000 лв, и този с 3000 лв., като отидат пред джипито, чакат по един и същи начин. И двамата като се разболеят от ковид, ги лекуват по телефона. И двамата карат по разбити пътища и улици и ги амортизират еднакво”…