Капсулата на Жул Верн се побира в размерите на стандартен 20-футов контейнер, който ще бъде спуснат в плитка вода до бреговете на САЩ
(снимка: Subsea Cloud / Linkedin)
Доставчикът на облачна инфраструктура Subsea Cloud планира да изгради първия комерсиален подводен център за данни край бреговете на САЩ. Проектът е известен към момента с името… Жул Верн.
Подводният център за данни с мощност 1 MW се очаква да бъде с 90% по-изгоден от сравними наземни съоръжения, отбелязва в публикация за проекта The Register. Пускането в експлоатация на Жул Верн се очаква до края на 2022 г.
Subsea Cloud планира да изгради и други подводни съоръжения – в Мексиканския залив (Njord01) и Северно море (Manannán). А до 2026 г. компанията възнамерява напълно да премине към използване на възобновяема енергия.
Основното предимство на новия център за данни е местоположението му в близост до градските агломерации край бреговете на Порт Анджелис, Вашингтон, което ще намали забавянето и в същото време ще спести пари, тъй като земята в градовете е скъпа.
Обектът е наречен Жул Верн (Jules Verne) в чест на известния класически писател на научна фантастика. Центърът за данни ще бъде отворен за преглед от всички потенциални клиенти, но те едва ли ще са много, тъй като Жул Верн е замислен предимно за демонстрационни цели.
Центърът за данни ще се охлажда от околната вода, което ще намали потреблението на енергия и емисиите на въглероден диоксид с 40% в сравнение с наземните обекти. Сървърите ще бъдат поставени в диелектрична охлаждаща течност, а цялата система ще се фокусира върху пасивно разсейване на топлината без използване на помпи.
Капсулата на Жул Верн ще се побере в размерите на стандартен 20-футов контейнер и ще бъде разположена в плитка вода. Капсулите в Мексиканския залив и Северно море ще се разположат на дълбочина до 300 метра, но Subsea Cloud първоначално проектира необслужвани системи, способни да работят на дълбочина до 3000 метра.
Във всяка капсула ще има 16 стелажа, които могат да поберат до 800 сървъра. Общата мощност е до 1 MW. Скоростта на комуникация със земята е 100 Gbps. Такъв подводен кампус може да се мащабира чрез добавяне на допълнителни капсули, до 100 броя.
Ако възникне повреда или клиент иска да смени оборудването си, на екипа за поддръжка ще отнеме 4-16 часа, за да стигне до обекта и да извърши подмяната. Операторът в момента преговаря за сътрудничество с два неназовани “хиперскейлъри”, въпреки че все още не са постигнати конкретни споразумения.
Самата Subsea Cloud, въпреки името си, предоставя само услуги за колокация и отговаря за обслужването на капсулите. Освен това продава и лицензира своите решения. Очевидно компанията вече има поне един клиент, който е избрал втория път, като се грижи за самостоятелната поддръжка на капсулите. Необходими са 10 седмици за изграждане и тестване на една капсула и още две седмици за инсталиране и въвеждане в експлоатация.
Ефективността на подводните центрове за данни вече е доказана от Microsoft, която изгради няколко подобни съоръжения като част от експеримента Project Natick. За разлика от капсулите Subsea, съоръженията на Microsoft са пълни с азот. Според технологичния гигант, само няколко сървъра са се провалили по време на експеримента.
Има и подобен китайски проект Highlander. Очаква се охлаждането чрез потапяне да избегне замърсяването с прах и други частици.