Центърът за данни, предназначен за работа под вода, част от проекта Natick
(снимка: Microsoft)
Microsoft потвърди, че Project Natick, първият по рода си подводен център за данни край бреговете на Шотландия, вече не съществува. Центърът за данни работи успешно без смущения в продължение на поне две години и дори демонстрира по-висока надеждност в сравнение с локалната инфраструктура на Microsoft.
„Въпреки че в момента нямаме подводни центрове за данни, ние ще продължим да използваме Project Natick като платформа за изследване, тестване и валидиране на нови концепции за надеждност и устойчивост на центрове за данни, като например когато са потопени в течност”, каза говорител на Microsoft в изявление за Data Center Dynamics.
С други думи, първият подводен център за данни вече не съществува, но натрупаният опит по време на работата му ще бъде използван в бъдещите инициативи на компанията.
„Не съм фокусиран върху изграждането на подводни центрове за данни навсякъде по света”, каза Ноел Уолш, който ръководи отдела за облачни операции и иновации на Microsoft. „Моят екип работеше върху него [подводния център за данни] и той функционираше. Научихме много за въздействието на местоположението под морското равнище и вибрациите върху сървъра. Така че ще приложим тези знания в други проекти”.
Проектът Natick
Microsoft стартира инициативата Project Natick преди повече от 10 години, през 2013 г. Но реалното пускане в експлоатация на центъра за данни се състоя едва пет години по-късно.
През юни 2018 г. първият, според представители на корпорацията, подводен център за данни (DPC), наречен „Северните острови”, беше потопен на дълбочина от около 35,6 метра на брега на Оркнейските острови на североизток от Шотландия.
Центърът за данни, сравним по размер със стандартен 40-футов транспортен контейнер, беше сглобен и тестван във Франция. Компактното съоръжение можеше да побере 12 стелажа с 864 сървъра и система за охлаждане. Обменът на данни с повърхността се осъществяваше чрез оптичен кабел.
Източникът на енергия, способен да осигури необходимата мощност от 0,25 MW за хардуера, беше вятърна турбина, разположена на сушата, в непосредствена близост до мястото на потапянето на центъра за данни.
Участниците в проекта също поместиха 135 сървъра, базирани на стандартен център за данни на Microsoft, на който, подобно на подводния център за данни, беше разположен собствен облак Azure. Този център беше използван като контролен клъстер за идентифициране на разликите в работата на инфраструктурите при различни условия.
След пускането в експлоатация Microsoft възнамеряваше да наблюдава отблизо параметрите на производителността на центъра в продължение на поне една година. Очакваше се, че центърът за данни ще може да работи автономно около пет години без допълнителна техническа поддръжка.
Резултатите
През 2021 г. Data Center Dynamics разкри междинните резултати от проекта. Според публикацията, за 25 месеца и осем дни само шест подводни сървъра от повече от 800 са отказали. В същото време наземният център за данни е загубил осем от 135 сървъра през разглеждания период.
Microsoft обясни този резултат с предимствата от поставяне на оборудването в среда със стабилна външна температура. Освен това, за разлика от референтния център за данни, запечатаната капсула с оборудване на Project Natick е пълна с чист азот, а не с въздух, който също съдържа кислород. Азотът, за разлика от кислорода, има ниска химическа активност и се използва за създаване на инертна среда, която предпазва определени материали от нежелани реакции.
Същата година Microsoft позволи на всеки да използва нейните патентовани технологии, свързани с потопените центрове за данни. През 2019 г. компанията патентова център за данни, работещ при условия на високо налягане (US10426062), а две години по-рано център за данни, разположен на изкуствен риф (US20160381835A1).
Като част от проекта Natick, Microsoft очаква да оцени икономическата осъществимост на поставянето на контейнерни центрове за данни в близост до големи населени райони. Според Питър Лий, тогавашен ръководител на групата за нови експерименти в американската корпорация, над 50% от населението на света живее в рамките на около 120 мили (193 км) от брега. Този факт накара специалистите на Microsoft да излязат с идеята за локализиране на центрове за данни в дълбочина.
Сред предимствата на подхода е физическата близост до крайните потребители на услугите на центъра за данни (достъпът до съдържание се осъществява бързо, с минимални закъснения), както и възможността за използване на водата около центъра за данни за по-ефективно охлаждане на оборудването, разположено в него, което освен това е по-изгодно за собственика по отношение на разходите за енергия.
Проучване, проведено от учени от Университета на Флорида и Университета по телекомуникации в Япония, показа уязвимостта на подводните центрове за данни към акустични влияния.
Други проекти
Microsoft не е единствената компания, която експериментира с подводни центрове за данни. Китайската Highlander инсталира търговски център за данни с тегло 1400 тона на 35 метра под водата край бреговете на остров Хайнан през 2023 г., съобщи местната централна телевизия.
Съставът на оборудването, включено в проекта, не е разкрит, но компанията твърди, че неговата производителност е еквивалентна на „60 хиляди традиционни компютъра, работещи едновременно”.
Highlander планира да увеличи броя на модулите на тези центрове за данни до 100 единици. Избраният подход за разгръщане на инфраструктурата, според очакванията на компанията, ще спести до 122 милиона kWh електроенергия и 105 хиляди тона прясна вода годишно.