Освен че е инструмент за геополитическо влияние, притежаването на собствена сателитна интернет констелация все повече се превръща в необходимост за националната сигурност
(снимка: SpaceX / CC0 Public Domain)
Китай е изправен пред тежка задача в усилията си да настигне сателитната услуга Starlink на Илон Мъск, която предлага високоскоростен интернет на клиенти в отдалечени и недостатъчно обслужвани райони. Мрежата вече има близо 7000 работещи сателита в орбита и обслужва около 5 милиона клиенти в повече от 100 държави.
SpaceX, която оперира мрежата Starlink, се надява да разшири своето мегасъзвездие до 42 000 сателита. Китай, от своя страна, се стреми към подобен мащаб и се надява да пусне около 38 000 сателита в три от своите интернет проекти в ниска земна орбита, известни като Qianfan, Guo Wang и Honghu-3.
Освен Starlink, базираната в Европа Eutelsat OneWeb също изстреля повече от 630 интернет сателита в ниска земна орбита или LEO. Amazon също има планове за голямо съзвездие LEO, в момента наречено Project Kuiper, с повече от 3000 сателита, въпреки че компанията досега е изстреляла само два прототипа.
При толкова много конкуренция, защо Китай изобщо би си правил труда да налива пари и усилия в такива мегаконстелации?
„Starlink наистина показа, че е в състояние да предостави на хората в отдалечени места достъп до интернет, уебсайтове и каквито приложения искат”, каза Стив Фелдщайн, старши сътрудник във Фондация Карнеги за международен мир, в интервю за CNBC.
„За Китай голям тласък [да изгради сателитна мрежа] беше цензурирането на достъпа на гражданите”, коментира Фелдщайн. „Те казват: „Е, това представлява реална заплаха. Ако Starlink може да предостави нецензурирано съдържание или на нашите граждани, или на лица от държави, които са съюзници с нас, това е нещо, което наистина може да пробие нашия режим на цензура. И затова трябва да измислим алтернатива”.
Блейн Курсио, основател на Orbital Gateway Consulting, е съгласен с тази оценка. „В някои страни Китай може да възприеме това като разграничител. „Е, може би не сме толкова бързи на пазара, но хей, ние ще цензурираме целия ви интернет, ако искате, и ще го направим с усмивка на лицата си”.
Експертите казват, че докато китайските констелации няма да бъдат избраният интернет доставчик за места като САЩ, Западна Европа, Канада и други съюзници на САЩ, много други региони могат да бъдат отворени за китайската услуга.
„Има няколко географски области, които могат да бъдат привлекателни за конкурент, подобен на Starlink, по-специално такъв, създаден от Китай, включително самия Китай”, каза Джулиана Зюс, сътрудник в Германския институт за международни въпроси и сигурност.
„Русия, например, но също Афганистан и Сирия все още не са обхванати от Starlink. Освен това има големи части от Африка, които също не са обхванати. Видяхме, че 70% от 4G инфраструктурите в африканския континент вече са изградени от Huawei”, добави Зюс. „И така наличието на космическа перспектива може да допринесе за по-нататъшно навлизане [на Китай] там”.
Освен че е инструмент за геополитическо влияние, притежаването на собствена сателитна интернет констелация все повече се превръща в необходимост за националната сигурност, особено когато наземната интернет инфраструктура е осакатена по време на война.
„Когато става дума за разликата, която технологията Starlink изигра на бойното поле в Украйна, един от големите скокове, които видяхме, беше появата на войната с дронове и свързаното бойно поле”, каза Фелдщайн.
„Наличието на сателитно базирано оръжие е нещо, което се разглежда като решаващо военно предимство. Мисля, че Китай вижда всичко това и казва, че инвестирането в тази област е абсолютно критично за неговите цели за национална сигурност”, заключи Фелдщайн.