Повече от половината британски банки все още разчитат на компютърен код, написан през 70-те години на миналия век или дори преди това. Програмите са разбираеми само за малцина от служителите им.
16% от кредитните институции на Острова разчитат на софтуер, писан през 60-те години на миналия век, а почти 40% поддържат код от 70-те години, разкри проучване сред 200 британски банки. Тенденцията е шокираща, но е добре известно, че подобна е картината и в много други страни.
Проучването, проведено от консултантската компания за управление Baringa, се базира на анкети сред висши мениджъри с технологичен опит. То установи, че 50% от банките признават, че разчитат на софтуер, понятен за едва един или двама служители, които са близо до пенсионна възраст.
Други 31,5% от запитаните споделят, че разчитат на един или двама души, които все още не са близо до пенсиониране, но са рядкост, разбирайки старите наследени системи.
Около 38 банки са отговорили, че все още използват код, проектиран да работи на физически системи, като например перфокарти, докато 15% използват код, написан за мейнфрейм компютри (големи изчислителни машини с размерите на стая).
„Наличието на стари технологии е неизбежна ситуация в сложните технологични комплекси“, казва Пол Михайлович, анализтор в Baringa.
„Банките са огромни организации, обслужващи милиони клиенти в цели страни, и би било невъзможно да се изисква от тях да рестартират инфраструктурата си от нулата всеки път, когато се появи технологична иновация. Въпреки това, самата възраст и критичност на някои от системите са поразителни – ако имате разплащателна сметка, парите ви биха могли да разчитат на код, написан преди 70 години!“, допълва той.
В една от банките, според нейния представител в проучването, за ATM машините се разчита на софтуер на Microsoft от 1993 г. „Мрежата от банкомати на финансовата институция зависи от остарели сървъри на Windows NT, които са били актуализирани“.
Обяснението на някои специалисти е, че основните банкови системи са били построени през 70-те години на миналия век и все още използват езика за програмиране Cobol. Той е бил предпочитан за надеждни финансови и административни системи, като тези, използвани от данъчната администрация, банките, застрахователите и ипотечните кредитори.
„Има много стари неща и причината да са оцелели досега е, че са много прости и винаги са работили правилно, и поддържали голям обем…, прости транзакции“, казва един старши ИТ специалист от банковия сектор, пожелал анонимност.
Той е работил по много системи, датиращи от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. „Банките се отдалечават от тези системи, защото хората, които ги разбират, напускат, а никой млад професионалист не иска да учи езици като Cobol“, споделя специалистът.
Пол Михайлович обаче предупреждава, е използването на „десетилетен“ стар код води до два основни риска за банките:
„Първо, кодът, първоначално написан за отдавна затворени системи и поддържан от малка шепа застаряващи експерти, представлява значителен риск за критичната инфраструктура. Може да се обърка нещо и ако се обърка, ще бъде трудно да се поправи”, казва той.
„Второ, старите технологии рядко са гъвкави. Ако трябва да наемете специалисти, само за да поддържате нещо работещо, е малко вероятно това нещо да реагира светкавично на променящите се нужди на клиентите, а това става все по-скъпо“, заключава анализаторът.
3 коментара
До Питащ:
Разбира се, че за българска банка става дума .. Не ти ли е познато по административния ни апарат из цялата държава, включае големите частни фирми, какви идиоти неспециалисти са накацали: “Роднина /парашутист / роднина / парашутист и т.н.” Наскоро бях в една фирма за няколко месеца и ..напуснах. Трябваше иначе да уволня около 35% натрупана “шлака” от последните 15 години. Това са хора, които не само ги мързи да работят, да мислят, да учат, но и да спазват протоколи/графици/режими и др. подобни.
Всичко може да се пренапише като кодове, за месеци според мен, и то на Линукс за да е сигурно, със или без старите кадри. Има достатъчно работещи модели към момента (на запад/на изток също), от които да се копира основата и да се настрои за текущите нужди на съответната “банка” (например), Да ала даже изпълнителните директори ги мързи да се занимават с големи промеи, защото може да “изгърмят” и няма “награда” за големи промени, само акционерите печелят повече … 🙂
До ПРОЕКТАНТ: Това за българска банка ли става въпрос?
Участвах в банков проект да внедряват нов софтуер – и да уеб базирано всичко, разни менюта красота … до момента в които не разбрах, че всичко това е предимно фортенд – отдолу софтуера от 70-те години си остава и само някакви дреболии вкарват като логика във фронтенда – разбира се струваше не малко пари и се представяше като за огомен успех, но не издържах на една среща и им казах, че това което внедряват е курсова работа за 6 студента за 3-4 месеца и незнайно защо те 3 години не могат да го внедрят като е готов продукт със десетки служители работещи по проекта 🙂