Все повече нови проекти за подводни интернет-кабели стартират в последните месеци. Експертите са категорични, че причина за бума е развитието на изкуствения интелект и съответно изграждането на множество нови центрове за данни.
Над 95% от международния трафик на данни и гласови разговори преминава през близо милион и половина километра подводни комуникационни кабели. Те пренасят правителствени разговори, финансови транзакции, електронна поща, видеоразговори и стрийминг по целия свят.
Първият комерсиален телекомуникационен подводен кабел е бил използван за телеграфни съобщения и е положен през Ламанша между Дувър, Англия и Кале, Франция през 1850 г. След това технологията еволюира към коаксиалните кабели, които пренасят телефонни разговори, и в най-ново време и до оптичните влакна, които пренасят големи количества данни – това е съвременният интернет, какъвто го познаваме.
„Преди около десет години видяхме появата на друга голяма категория [компании, които полагат подводни кабели], а именно играчите от голям мащаб като Meta, Google, Amazon и др. Сега те представляват вероятно 50% от общия пазар“, казва Пол Габла, главен търговски директор в Alcatel Submarine Networks.
Фирмата е най-големият производител и инсталатор на подводни кабели в света, според индустриалното списание Submarine Telecoms Forum.
Търсенето на подводни кабели се увеличава, тъй като технологичните гиганти се надпреварват да разработват модели за изкуствен интелект. А те изискват интензивни изчисления – и бърза свързаност между разрастващите се мрежи от центрове за данни.
Очаква се инвестициите в нови проекти за подводни кабели да достигнат около 13 милиарда долара между 2025 и 2027 г., почти два пъти повече от сумата, инвестирана между 2022 и 2024 г., според доставчика на телекомуникационни данни TeleGeography.
Много AI, много кабели
„Изкуственият интелект увеличава нуждата ни от подводна инфраструктура“, казва Алекс Ейм, вицепрезидент по мрежови инвестиции в Meta. „Често, когато хората мислят за изкуствен интелект, те си представят центрове за данни, изчисления, данни. Но реалността е, че без мрежите, които свързват тези центрове за данни, всичко, което бихме имали, са просто едни скъпи складове“.
През февруари компанията обяви Project Waterworth – кабел с дължина 50 000 км, който ще свърже пет континента. Смята се, че той ще е най-дългият проект за подводен кабел в света. Meta ще бъде едноличен собственик на Waterworth. Според компанията, това ще е многогодишен проект за милиарди долари.
Amazon също наскоро обяви първия си изцяло „собствен“ проект за подводен кабел, наречен Fastnet. Fastnet ще свързва източния бряг на Мериленд с графство Корк, Ирландия, а капацитетът ще надхвърли 320 терабита в секунда. Това което е еквивалентно на едновременния стрийминг на 12,5 милиона HD филма, според Amazon.
„Подводният кабел е наистина от съществено значение за AWS и за всякаква международна свързаност през океаните“, каза Мат Редър, вицепрезидент на Amazon Web Services.
„Без подводен кабел ще трябва да разчитаме на сателитна свързаност, която може да работи. Но сателитът има по-висока латентност, по-високи разходи и с него просто не можете да получите достатъчно капацитет или достатъчно пропускателна способност за това, от което се нуждаят клиентите и интернет като цяло“, допълва той.
Google е друг голям играч, инвестирал в над 30 подводни кабела. Един от най-новите проекти на компанията е Sol, който ще свърже САЩ, Бермудските острови, Азорските острови и Испания.
Microsoft също инвестира в инфраструктурата. „Налице е огромен растеж на подводните кабели през последните 20 години. И това се дължи на ненаситното търсене на данни“, казва Матю Мууни, директор по глобални проблеми във фирмата за киберсигурност Recorded Future.
Прекъсванията
Прекъсванията поради повреда на подводните кабели могат да бъдат доста значителни, особено в райони, обслужвани от малко интернет връзки.
„Ако прережете кабел, можете да отрежете достъпа до интернет на множество държави, а това включва финансови транзакции, банкиране, електронна търговия и основни комуникации“, казва Ерин Мърфи, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, организация с нестопанска цел за изследвания в областта на националната сигурност.
Точно такова нещо се случи преди време с Тонга, островна държава на изток от Австралия. През 2022 г. отломки от подводно вулканично изригване удариха и прекъснаха единствения подводен комуникационен кабел на острова, откъсвайки го от останалата част на света.
В по-ново време, през септември, прекъсвания на подводните кабели в Червено море причиниха смущения в облачната услуга Azure на Microsoft. Компанията успя да пренасочи трафика, но потребителите в Азия и Близкия изток усетиха проблеми с увеличената латентност и влошената производителност.
Експерти казват, че по-голямата част от повреди по подводните кабели са случайни. Обикновено се дължат на риболовна дейност или кораб, който случайно е пуснал котва върху кабел. Но напоследък тези кабели се превръщат в предполагаеми цели на саботаж.
„Когато имате толкова много плавателни съдове в международни води, когато е налице интензивен трафик на търговски или риболовни кораби, вероятността от инциденти е доста висока“, казва Мърфи.
Но това е добре известно и на враждуващите страни. За тези, които искат нарочно да прекъснат комуникациите на някого, е доста лесно и удобно да прати риболовен кораб-фантом в района на дадено кабелно трасе.
„Бихте могли просто да кажете: о, ами това беше инцидент“, казва Мърфи. Трудно е да се направи разграничение между саботажите и случайните инциденти, според него.
Муни и Recorded Future проследяват някои от тези случаи на предполагаем саботаж. „Бих казал, че наблюдаваме значително увеличение на събития, каквито бихме считали за умишлени щети“, казва Муни.
„През 2024 и 2025 г. наблюдавахме значително увеличение на инцидентите в Балтийско море и около Тайван. Трудно да се определи със 100% сигурност, че прекъсванията са умишлени. Въпреки това фактите, които се появяват около тези събития, пораждат съмнения, че всичките биха могли да се считат за случайни“, допълва той.
Муни казва още, че увеличението на предполагаемите саботажи съответства на засиленото напрежение по осите Русия-Украйна и Китай-Тайван. Има основание да се предполага, че прекъсвания може да има и по линия на геополитическото напрежение между САЩ и Китай.
Изненадващ интензитет в Африка
Докато предположенията продължават да се трупат, изграждането на нови подводни кабелни трасета върви с пълна сила. Изненадващо или не, един от регионите на най-интензивно окабеляване е Африка.
През юли тази година бе обявен стартът на изграждането на Medusa Submarine Cable System, който ще свърже Европа и Северна Африка. Трасето е с предполагаема дължина над 8000 километра и е проект на AFR-IX Telecom, реализиран с техника на Nokia.
От началото на ноември активно се работи и по проекта Seacom 2.0, който ще свързва Африка с Европа, Индия и Сингапур. Маршрутът е алтернатива на вече съществуващия Seacom, преминаващ през Червено море, където имаше редица инциденти със скъсвания на кабела.
Според някои специалисти, „макар да има свързаност чрез 77 подводни кабела, Африка си остава недобре свързана с останалата част от света“.
