ЕС планира интернет кабел по Черно море до Грузия

Подводните оптични кабели стават все по-важни, поради уязвимостта на земните връзки
(снимка: CC0 Public Domain)

Европейският съюз планира да прокара подводен интернет кабел по дъното на Черно море с дължина 1100 км, който свързва страните от ЕС с Грузия, за да намали зависимостта от земните връзки през Русия.

Проектът на стойност 45 милиона евро цели да намали “зависимостта на региона от земната оптична връзка, преминаваща транзитно през Русия”, се казва в програмния документ на Европейската комисия, на който се позовава Файненшъл Таймс.

В момента проектът се намира на етапа на технико-икономическо обосноваване. Той е част от инициативата на Глобалния портал на Еврокомисията за развитие на международните връзки в сфери като цифровизацията, енергетиката, транспорта, здравеопазването, образованието и изследванията.

Европейската инвестиционна банка предлага безвъзмездна помощ в размер на 20 милиона евро за реализация на проекта.

Vodafone също проучва възможността за прокарване на подводен кабел през Черно море. Кабелната система Kardessa ще свърже Украйна с България, Турция и Грузия, а след това ще премине в Армения, Казахстан и по-нататък в Азия.

За подобряване на връзката и намаляване на зависимостта от съседите по дъното на Каспийско море, замисълът е да се прокара кабел между Азербайджан и Казахстан, а самата линия в рамките на проекта Digital Silk Way в крайна сметка ще свърже Азия и Европа.

Подводните интернет магистрали са във фокуса на вниманието, тъй като земните линии и станции се считат за уязвими от гледна точка на прехващане на данни и шпионаж. От друга страна, последните събития показаха, че морската инфраструктура може да бъде уязвима на повреди както от човешка дейност, така и от природни катаклизми.

През територията на Русия минават важни интернет магистрали. Например, кабелът DREAM с дължина 8700 км обхваща Германия, Австрия, Словакия, Украйна, Русия, Казахстан и Китай. Контролният пакет от акции на този проект принадлежи на руския оператор МегаФон.

Коментар