БАН: На България й трябват продукти с добавена стойност

Високо благосъстояние на българите може да се посгигне чрез създаване на технологии за изделия с висока добавена стойност, заяви акад. Стефан Воденичаров

В три основни направления трябва да се търсят националните цели на България, заявиха учени от БАН на вчерашната среща с медии.

Първото е духовното развитие на единната българска нация, гаранция за личното достойнство на българина. Второто направление е създаване на условия за повишаване благосъстоянието на страната, а третото – създаване на нов обществен договор за силна и правова българска държава.

Това заяви председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров при откриване на дискусията „Възгледи за основните национални цели на България”. За постигане на тези национални цели акад. Воденичаров очерта редица стъпки, сред които конституционни промени, по-добре структурирана, прозрачна и ефективна съдебна система.

Постигането на високо благосъстояние на българите учените от БАН виждат чрез ефективно използване на природните ни суровини до получаване на краен продукт, екологично земеделие и създаване на технологии за изделия с висока добавена стойност.

И още – туризмът трябва да се превърне в индустрия. Над 40 процента от минералните извори в Европа се намират в България и може да се направи целогодишен туризъм за рехабилитация. Освен това може да се използват и натуралните ни продукти като билки и кални бани.

Академик Антон Дончев описа метафорично България като залив в огромно море, с големи приливи и отливи. Според него, ценностната система на човечеството е подменена с материализъм. „Длъжни сме да имаме идеи, защото те движат света. Нашата академия се опитва да покаже на българското общество, че без култура, изкуство, наука, духовен живот е абсолютно невъзможен напредък”, заяви още акад. Антон Дончев, цитиран от сайта на БАН.

За необходимостта от образование говори академик Георги Марков. Според него, у нас има отлични ученици, които печелят олимпиади, но след това заминават в по-развитите държави. Като дълг на учените той посочи да обяснят на политиците да не мислят мандатно, а със стратегическа перспектива напред, както и да запазят националната идентичност на българите, защото по думите му тя се размива. Това, според акад. Марков, трябва да стане чрез съхраняване на историческата памет.

Академик Пламен Карталов посочи, че подмяната на истина и ценности я има и в медиите, а когато се манипулира общественото съзнание, е най-страшно. За каква четвърта власт говорим – истинска или която създава агресия, попита риторично той.  Засягайки темата с демографска криза в България, акад. Карталов попита – “Когато жалим бежанците, които идват тук, кой жали бежанците, които с потоци напускат отечеството ни всеки ден?”.