Ерата на третата платформа: промяна за всички

В сърцето на Третата платформа е „облакът” – чрез него се осигурява достъп навсякъде и по всяко време до приложенията

От своето зараждане до днес информационните технологии винаги са били възприемани като специфична материя, предназначена само за тесен кръг специалисти. Съвременната еволюция на ИКТ прекрачва прага на една нова ера – времето, в което „високите” технологии придобиват все по-човешки облик, неусетно стават повсеместни и носят все по-добри резултати в бизнеса.

Днес не бихме нарекли „ИТ специалист” и „маниак на технологиите” човек, който на своя смартфон гледа видео по заявка, слуша музика от стрийминг сайт и докато пътува в метрото, своевременно въвежда заявките на своите клиенти във фирменото приложение за дистрибуция. За тази еволюционна стъпка в компютинга става дума, когато се говори за Третата платформа.

В сърцето на Третата платформа е „облакът”. Чрез него се осигурява достъп навсякъде и по всяко време до пълната функционалност на приложенията, с които сме свикнали да боравим ежедневно. Смартфони, таблети и всевъзможни устройства с леки мобилни приложения са средствата за достъп през „облака”, възползвайки се от капацитета на 4G+ мрежите и Wi-Fi свързаността.

Четирите стълба на Третата платформа

Третата платформа дава възможност за разпространение на две много важни, генериращи висока стойност „надстройки” върху тази основа: големите аналитични възможности (big data) и социалните технологии.

Решенията на третата платформа ще са основният двигател на ИКТ индустрията през следващото десетилетие, прогнозира анализаторската компания IDC. Те ще допринесат за 75% от растежа в световен мащаб, като разходите за ИКТ ще се увеличат от 3,2 трилиона долара през 2013 г. до 5,3 трилиона през 2020 г.

Четири са основните „стълба”, които формират така наречената Трета платформа. Това са:

• Големите аналитични данни (Big Data)
• Облакът
• Мобилните технологии (леки приложения, работещи върху всевъзможни джаджи)
• Социалните технологии

В бизнес-средата те се материализират и чрез популярните концепции BYOD и CYOD, които позволяват самите бизнес-процеси да бъдат „мобилизирани” и вписани в принципите на Третата платформа (BYOD – bring your own device, „носи собственото си устройство” – концепция, при която всеки служител използва собственото си ИТ устройство, било то лаптоп, таблет, смартфон и др., за работа с корпоративните системи; CYOD – choose your own device, „избери собственото си устройство”).

Промяна за всички

Без съмнение настъпването на тази фундаментална промяна в начина на работа с компютрите означава, че всеки работещ човек може да реализира труда си навсякъде, по всяко време, „в движение”, бързо и ефективно. От своя страна, бизнесът е готов да пожъне резултатите от повишената интензивност на работа. Огромните аналитични способности на „big data” пък обещават да улеснят и ускорят пазарните анализи, прогнозирането и гъвкавостта на пазарните подходи.

„Третата платформа се характеризира с голям избор на ИТ и бизнес решения и високо-конкурентна среда”, коментира Нели Вачева, управител на IDC България

За ИТ отделите в организациите промяната означава да „мобилизират” бизнес-приложенията, осигурявайки осезаемо подобрение в резултатите на фирмата.

За доставчиците на телекомуникационни услуги и доставчиците на оборудване това означава значителни промени, заради нарастващата роля на софтуера като определящ фактор за всичко останало (устройства, мрежи и т.н.), особено софтуерно-дефинираните мрежи (software-defined networks – SDN).

Разходите за ИТ също се променят в тази нова ера на Третата платформа. Ако някога разходите бяха насочени към ИТ системи, а след това – към цялостни „решения”, сега фокусът им се измества генерално от ИТ материята към резултатите, които носят. От капиталови разходи те се превръщат в оперативни разходи. Циклите на възвръщаемост на инвестицията стават все по-кратки.

Третата платформа в България

У нас настъпването на новата ера в компютинга обещава да последва бързо хода на този процес в развитите пазари. “Множество признаци от ИТ средата през 2014 г. показват, че трансформацията към Третата платформа е в ход и в България, макар и с малко по-забавени темпове”, казва Нели Вачева, управител на IDC България.

„Броят на продадените таблети и смартфони надхвърля значително броя на персоналните компютри, а ръстът при облачните услуги е двуцифрен. Все-по голям брой организации увеличават разходите си за мобилност и средства за социално взаимодействие. Редица дейности ще стъпят на нови бизнес модели. Третата платформа се характеризира с голям избор на ИТ и бизнес решения и високо-конкурентна среда”.

Резултатите от промяната няма да настъпят незабавно, което обуславя и едно от предизвикателствата на прехода. „Бързорастящият пазар не винаги е в състояние да генерира достатъчен финансов приток за участниците на него. Например, според проучвания на IDC, през 2015 г. около 80% от корпоративните потребители ще използват корпоративно мобилно приложение, но тези приложения ще допринасят само за 5% от разходите за софтуер в организациите”, добавя Вачева.

Какви ще са предизвикателствата на Третата платформа за ИТ потребителите и техните клиенти, за операторите, за софтуерните разработчици и анализаторите е тема на дискусия Third Platform ICT: The New Enterprise DNA, която IDC инициира за първи път у нас. Конференцията ще се проведе на 15 май в хотел Хилтън, за да потърси отговор на множеството въпроси за това как „big data”, облачните технологии, социалните медии и мобилността радикално променят „корпоративната ДНК”.