Ангажираните хора водят до по-ангажирани клиенти, а това, от своя страна – до по-успешен бизнес, каза Мирослав Долапчиев, при откриване на конференцията IBM Connect 2016
Основната задача на всяка високо-технологична компания е да свърже технологията с хората. От двете неща, разбира се, по-важни са хората. Всеки ден ние променяме света около себе си, заяви Мирослав Долапчиев, управляващ съдружник в Ай Би Ес България, по време на форума IBM Connect 2016 в София.
„Хората сме единственото устойчиво конкурентно предимство на една организация. Ангажираните хора водят до по-ангажирани клиенти, а това, от своя страна – до по-успешен бизнес”, каза Долапчиев, който говори за тенденциите в софтуера за съвместна работа, очертани на глобалната конференция на IBM в края на януари в Орландо, щата Флорида.
Често виждаме уморени хора пред компютъра – от твърде много задачи, имейли и срещи. Проучвания сочат, че 80% от времето на служителите отива за срещи, имейли и телефонни разговори, т.е. в съвместни дейности. За последните 20 години съвместните дейности са нараснали с 50%. Това се отнася в най-голяма степен за най-ценните хора – те са претоварени и не могат да бъдат ефективни. Именно това са хората с най-ниските индекси за ангажираност и удовлетвореност от работата.
„Трябва да преосмислим начина, по който разбираме ангажираността, както и да променим начина, по който работим – гласът на всеки да бъде чут, знанието да бъде достъпно за всеки, да изместим темата от продуктивност към ефективност, т.е. да правим това, което е най-важно”, каза Долапчиев.
По неговите думи, вече навлизаме в ерата на когнитивния бизнес. Успешни ще бъдат тези организации, които могат да управляват и да се учат от данните, с които разполагат. Това е ерата на много по-дълбоката човешка ангажираност.
Технологията вече е готова да се учи от нашия начин на работа и да ни помогне да взимаме решения. Цялото съдържание е достъпно за компютрите – те могат да го виждат и четат. Досега 80% от данните – аудио, видео, картинки – бяха на тъмно. С когнитивните технологии вече можем да извлечем това знание, без значение в каква форма се намира то.
Истината е че колкото по-голяма става една компания толкова по-тромава е и неспособна за иновации.
Затова големи компании са и най-големите паразити разчитат на вампиризъм и основно на монополизъм, на поглъщане на малки фирми с иновативни разработки. Така се хранят и оцеляват големите.
Хората в такива организации са в излишество като материал и разход и съвсем друго е важното и ценното след клиентите-потребители – това са малките фирми подходящи за поглъщане и ограбване.