Доставчиците на бизнес услуги – като инженерни дружества, ИТ консултанти, организатори на търговски изложения и др., както и фирмите за строителни услуги ще могат в бъдеще по-лесно да се справят с необходимите административни формалности, за да предоставят услуги в чужбина.
За целта се предвижда въвеждане на нова европейска електронна карта за услуги, съобщиха тази седмица от Евпропейската комисия. Благодарение на опростената електронна процедура, доставчиците на услуги ще поддържат връзка с едно-единствено звено за контакт в собствената си държава и на собствения си език.
Звеното ще проверява достоверността на необходимите данни и ще ги предава на приемащата държава членка. Последната, от своя страна, запазва правото си да прилага нормативните изисквания, установени в националното законодателство, и да решава дали заявителят може да предлага услуги на територията й.
Електронната карта с нищо не променя задълженията на работодателите, нито правата на работниците, подчертават от Брюксел. Тя е една от инициативите в пътната карта към единния цифров пазар, чрез който предприятията и специалистите ще могат по-лесно да предоставят услуги на потенциален пазар от 500 милиона души в ЕС.
„Ако успеем по-добре да използваме единния пазар в сектора на услугите, европейските предприятия ще могат да разкриват работни места и да разширяват дейността си през граница”, заяви заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.
Комисията предлага опростени процедури за доставчиците на трансгранични услуги, както и нов, по-съвременен начин държавите членки да работят заедно, за да регламентират сектора на услугите.
„Секторът на услугите съставлява две трети от икономиката и създава 90 % от новите работни места в ЕС. Единният пазар е златна възможност, с която свикнахме, често без да се замисляме, но все още не се развива оптимално в тази област. Така пропускаме изключителен ресурс за икономически растеж и заетост”, допълни Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП.
Близо 50 милиона души – или 22 % от работната сила в ЕС – упражняват професия, за която се изисква специална квалификация или за която е защитено използването на определено звание, например фармацевт или архитект. За много професии, например в областта на здравето и безопасността, регламентирането често е оправдано. В много случаи обаче излишно сложни, остарели правила неоснователно затрудняват квалифицирани кандидати да заемат такива работни места. От това губят и потребителите.
ЕС не регулира, нито дерегулира професии – това остава национален прерогатив. Съгласно правото на ЕС обаче държавата членка трябва да прецени дали е необходимо да се въвеждат нови национални професионални изисквания и дали те са балансирани.
Въпреки че формира две трети от икономиката и близо 90 % от заетостта в ЕС, секторът на услугите изостава по някои показатели. Производителността нараства слабо, а останалите държави напредват с все по-бързи темпове. Пречките блокират създаването на нови фирми и разрастването на предприятията, водят до повишаване на цените и ограничават избора на потребителите.