Ускореното високотехнологично развитие създава множество възможности за приложение на изкуствения интелект (ИИ), но хората трябва да се стремят да повишават неговата производителност, вместо да търсят екстремни характеристики за замяна на човешкия интелект, споделя Стюарт Низбет, вицепрезидент по бизнес анализи в SAS Institute, в интервю за Digitimes.
По неговите думи, бързото развитие на машинното и дълбокото обучение позволи постигане на големи успехи при използване на изкуствен интелект в ежедневието на хората. Но въпреки, че компютрите могат да разпознават глас и изображения и имат мощни изчислителни и аналитични способности, те не трябва да заменят хората, а само да им помагат да изпълняват по-ефективно работата си.
Низбет смята, че т.нар. „слаб интелект” е достатъчен, за да помогне при вземане на решения при различни ситуации. Това е постижимо, ако се позволи на компютъра самостоятелно да се учи и да подражава на човека, а след това да получи ограничен интелект. Например, невронните мрежи, които SAS развива от 20 години, се използват основно за решаване на проблеми с интерпретацията и анализа на естествени езици.
Когато компютрите използваха само централния процесор за изпълнение на софтуера, това възпрепятстваше комерсиализацията на изкуствения интелект, поради ограничената изчислителна мощност и скъпия ресурс. Днес графичните процесори не само имат висока икономическа ефективност и универсална производителност, но са и по-подходящи за архитектурата на дълбоките невронни мрежи, като елиминират тесните места, с които се сблъска изкуственият интелект, пояснява Низбет.
Редица индустрии, вкл. биотехнологии, финанси и банково дело, както и медицинските приложения се нуждаят в момента от невронни мрежи, за да поддържат по-дълбоки обработки и анализ на данни с цел взимане на бързи и правилни решения. Именно тук изкуственият интелект може да изиграе ключова роля.
Кажи го на алчните работодателчета…