Робот, отпечатан на 3D принтер, може да извърши биопсия, т.е. да вземе проба от тъканта под кожата, по време на изследване с ядрено-магнитен резонанс
Когато говорим за роботи, естествено е да си представяме човекоподобните дроиди от филмите. Но всъщност много роботи приличат повече на машини, които работят самостоятелно, особено в медицинската област. И точно те имат потенциал да окажат влияние върху нашия живот.
Такъв е случаят с робота Stormram 4 – това е машина, отпечатана на 3D принтер, която може да извърши биопсия, т.е. да вземе проба от тъканта под кожата. Stormram 4 има мисия да помогне в битката срещу рака на гърдата – най-честата форма на рак сред жените.
Основната разлика в сравнение с конвенционалните методи е, че роботът може да вземе биопсия, поставен в скенер за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), вместо по време на ултразвуково изследване или мамография. Това му дава „най-висока точност в сравнение с други техники, използвани в диагностичната фаза на пациентите с рак на гърдата”, споделя пред CNET Франсоа Сийпел, един от изследователите, работещи по робота.
Stormram 4 бе отличен в Седмицата на роботиката в Обединеното кралство в края на юни. Но технологията се нуждае от подобрения, вкл. в самата процедура за взимане на биопсия. Иглата за биопсия определено е голяма, но наличието на човек-асистент, който обяснява всяка стъпка от процедурата по време на нейното извършване, прави стреса по-поносим за пациента.
Освен че някои жени се страхуват от игли, има и такива, които страдат от клаустрофобия и не харесват идеята за изследвания с ЯМР машини. Когато към това се добави и страхът от променяща живота диагноза, се очертава една изключително нервна група от пациенти.
„Ние напълно разбираме, че вземането на биопсия е потенциално травматично преживяване, дължащо се на несигурността от резултатите, а вмъкването на иглата може да бъде болезнено понякога. По време на ЯМР процедурата рентгенологът също ще ви говори, като използва аудио връзка”, казва Сийпел. Това вероятно е успокояващо за пациентите, дори медицинският специалист да не е физически с тях.
Несъмнено пациентът би предпочел ултразвуково направлявания рентгенов лъч, защото до него има доктор. Но проблемът е, че двете изследвания не са равни – магнитният резонанс позволява много по-точно поставяне на иглата и дава по-ясно изображение, отколкото ултразвукът.
Тъй като роботите играят все по-важна роля в съвременната медицина, важно е да се има предвид изживяването на пациента при взаимодействие с машината, както и това, което роботът може да направи. Основната роля на роботите в медицината би трябвало да е като инструмент за подпомагане – вместо да заменят лекаря, да увеличават неговите възможности.
„Роботиката може да ни помогне да направим процедурите по-малко инвазивни и по-безопасни, но винаги ще има човек наоколо, за да упражнява надзор”, казва Сандра Уахтер, изследовател по етика на данните в института Алън Тюринг, цитирана от CNET.
Роботите се срещат все по-често при хирургични и други медицински процедури и вероятно в бъдеще ще се наложи някакъв компромис между изживяването на пациента и постигането на най-добри резултати. Остава да се надяваме, че този компромис ще бъде сведен до минимум.