Бъдещите регулации за употребата на безпилотни летателни апарати трябва да въведат ред във взаимоотношенията, без да създават тежест за бизнеса. Законотворците имат тежка задача да създадат щадящи норми. Дотогава обаче светът на дроновете остава напълно хаотичен…
Съществуващата неопределеност вероятно ще доведе до ситуации, които ще ускорят въвеждането на регулации за използването на този вид устройства. Бъдещето им беше тема на разгорещена дискусия по време на Четвъртия регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност за държавите от Югоизточна Европа, организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Към момента всеки може да си купи дрон и да прави каквото си пожелае с него – и това важи в повечето страни по света. Идва обаче времето, в което падането на летателния апарат от „небето” може да бъде опасно – тогава, когато той е „товарен“ и превозва стока. Ако тежестта на такава машина достига 130-150 килограма, то падането й от въздуха няма да е безопасно, обясни Антон Пулийски, член на УС на Асоциацията за безпилотни летателни системи. Това е една от причините, поради които скоро ще трябва да се появят регулации за дроновете.
От друга страна, в момента всеки може да вдигне малък, лек дрон и да „надникне” в чужд дом, да снима някого на отдалечено и „недостъпно“ място. Това е грубо прекрачване на границите на личната неприкосновеност. Ответната реакция не закъснява: „нима не мога да взема въздушната си пушка и да го сваля тоя дрон, който наднича в къщата ми”, реторично запита гост от залата по време на дебата. „Чисто технически – да, можете. Има и средства за заглушаване на сигнала на дроновете, при което те просто падат”, отговори Иво Емануилов, научен сътрудник в Католическия университет в Льовен.
„Ако имам дрон, който използвам за работа, и искам да го застраховам, как става това, какви идентификационни данни се използват за целта”, запита друг човек от залата. Този и други подобни въпроси илюстрират регулаторния хаос, който в момента цари в сферата на безпилотните летателни апарати.
Създаването на регулаторна рамка е неизбежно и належащо, но ако тя е тежка, това би смачкало допълнително и без друго затруднения бизнес, подчерта Георги Спасов, инспектор в сектор „Киберпрестъпност” при ГДБОП-МВР. „Налагането на тежка законова рамка е нежелателно”, смята той.
„Изправени сме пред една иновация, която навлезе в обществения живот – иновация, сравнима с появата на автомобила. Колите също са били трудни за възприемане сред хората първоначално, но после постепенно са станали част от живота ни”, коментира Пулийски.
„Дали ние ще направим този преход безопасно – това зависи от културата на обществото ни. Ние няма как да си мислим, че престъпността ще изчезне от утре и, че престъпниците няма да използват тази нова технология. Но трябва да сме наясно, че като всяка друга технология тя е неутрална – с нея човек може да убива, а може и да спасява човешки живот”, допълни Пулийски.
Той напомни още, че дроновете са най-ефективното до момента средство за доставка на спешно необходими медикаменти, храна и материали от първа необходимост в труднодостъпни райони, засегнати от природни бедствия. Създаването на тежки регулации би унищожило подобно приложение. Например, въвеждането на процедура за искане на разрешение за полет, която може да отнеме 7-10 дена, би ликвидирала възможността дроновете да се използват за спасителни дейности.
„Ние използваме дронове в работата си – за оценка на селскостопански имоти, за оглед на соларни масиви”, посочи Александър Папазов, представител на Асоциация на българските застрахователи. „Утежняването на регулациите ще намали ефективността на технологията за нас. Като застрахователи ние можем да използваме дронове при бедствия, за превенция и т.н., затова е важно да напомним, че регулацията не бива да спъва бизнеса”, добави той.
Ключово в изготвянето на новия регулаторен режим ще е регламентирането на изпитанията за дронове, подчерта Емануилов. „Важно е какви ще са регламентите за тестване. Държавите трябва да разработят адекватни мерки за тестване на дронове, да отредят зони за провеждане на изпитания, за да се извършват необходимите измервания и тренировки и да се знае в кои ситуации може да е налице опасност от дроновете, къде е рискът и как да се подходи към него”, заключи Емануилов.