Стотици милиони евро губи бизнесът у нас от кибератаки

24 на сто от всички икономически престъпления срещу бизнеса у нас през 2016 г. са следствие на кибератаки, сочи статистика, изнесена днес на пресконференция на ICN.Bg (на снимката:  Юлиян Бориславов (вляво) – управител на ICN.Bg, Борислав Бориславов – технически директор на ICN.Bg и Явор Колев – началник отдел „Трансгранична организирана престъпност“ в ГДБОП)

Финансовите престъпления, свързани с кибератаки, се нареждат на първо място по нанесени на бизнеса щети в България сред всички киберпрестъпления. Засегнат от тези атаки е не само онлайн бизнесът, но и всеки друг бизнес, тъй като дейността на фирмите по един или друг начин е свързана с интернет, стана ясно на пресконференция днес, организирана от хостинг доставчика ICN.Bg.

Само през последната година у нас жертва на кибератаки са станали редица фирми от ТОП 100 на българския пазар, в резултат на което на бизнеса са нанесени щети в размер на стотици милиони евро, съобщи Явор Колев, началник на отдел „Трансгранична организирана престъпност“ при ГДБОП, по време на пресконференцията на тема „Кои са кибератаките, които заплашват онлайн бизнеса: тенденции, мащаби и превенция“.

У нас все повече нарастват атаките от типа „Man in the Middle“, при които чрез компрометиране на бизнес имейли от фирмите биват източвани пари и прехвърляни чрез финансови мулета към организирана престъпна група. Компрометираната бизнес поща е и значим канал за достигане на киберпрестъпниците до вътрешна служебна информация, допълни Явор Колев. Третият най-разпространен тип кибератаки е заразяването с криптовируси и последващо искане на откуп за отключване на жизненоважната информация.

Не намаляват и атаките към потребителите на интернет банкиране, въпреки сериозните мерки за защита, предприети от страна на банките в България, уточни Явор Колев. Една от причините за това е човешкият фактор и слабото внимание, което крайните потребители отделят на проблема.

Сред разпространените киберпрестъпления в България се нареждат също сексуалните посегателства срещу деца и възрастни, както и финансовите измами от типа „нигерийска измама“.

24 на сто от всички икономически престъпления срещу бизнеса у нас през 2016 г. са следствие на кибератаки, конкретизира Юлиян Бориславов, управител на ICN.Bg. Това е повече от двукратен ръст, в сравнение с 2014 година, когато делът на тези престъпления е бил около 10%. За сравнение, в глобален мащаб, по данни на PwC, през 2016 г. киберпрестъпленията заемат 32 на сто от всички икономически престъпления, докато две години по-рано са били 24 на сто.

В същото време, 58 на сто от българските компании нямат план за действие при кибератака или не знаят за съществуването на практики по превенция, посочи Борислав Бориславов, технически директор на ICN.Bg. По-конкретно, 37% от компаниите нямат план за действие при кибератаки, 14 на сто нямат намерение да внедрят защита, а 21% дори не знаят за съществуването на подобни атаки.

На първо място по разпространение в света се нареждат DDoS атаките, като много често под формата на спиране на дадена услуга те прикриват друго престъпление – например, кражба на данни, пропуснати ползи, нереализиарни продажби и др. По данни на Neustar, през 2016 г. 86% от компаниите в световен мащаб са претърпели повече от една DDoS атака. 32 на сто отчитат компрометиране на вътрешната мрежа и кражба на потребителски данни, а 21% са засегнати от кражба на финансови средства и загуба на интелектулна собственост.

„Най-мащабната DDoS атака до момента е т.нар. Dyn атака в САЩ, която през октомври 2016 г. разклати мрежата с 1,2 Tbps – няколко пъти повече от целия интернет трафик на България“, посочи Юлиян Бориславов.

На второ място по популярност се нареждат атаките към уеб приложения. 2/3 от потребителите в световен мащаб отчитат заплахи към публично достъпни услуги. 75 на сто от тези атаки са насочени към уеб приложения, 80 на сто от откритите уязвимости са в самите уеб приложения, а 82% от всички приложения имат слабост в сигурността, сочи още статистиката. В същото време 74 на сто от потребителите са атакувани неколкократно, а 19% са били атакувани над 10 пъти през първото тримесечие на 2017 г.

Най-честите мишени на кибератаките като цяло са ИТ услугите, облачните инфраструктури и SaaS услугите, като за 2017 г. 58% от жертвите на кибератаки са били от този сектор. Следват финансите с 28%, медиите с 6 на сто, е-търговията с 4% и телекоминикации и други с общо 4%. От друга страна, загубите вследствие на кибератаки се очаква да се удвоят в следващите 5 години. За сравнение, през 2015 г. те са били в размер на 3 трилиона щатски долара в световен мащаб, като се очаква до 2021-а да достигнат 6 трилиона долара, коментира Юлиян Бориславов.

По неговите думи, сред добрите практики за защита и превенция на бизнеса се нареждат отдалечено съхраняване на файлове и информация от страна на компаниите, използване на превантивни методи и инструменти за защита, системи за защита на уеб приложения, вградени антивирусни решения и системи за мониторинг и автоматично обновяване, както и използване услугите на доставчик с имплементирана защитна система срещу DDoS атаки.