Автоматизацията не може да бъде спряна: каква е следващата крачка?

„Точно, както навремето влакът и автомобилът „изпреварват” впрегатния кон, така днес роботите и интелигентните програми изпълняват рутинните дейности много по-бързо и по-точно от нас, хората” – Валентин Кропов, директор „Инженеринг”, SoftServe

Строят се жилища за броени часове, първите степени на ракетите се връщат обратно на Земята за ново изстрелване, сложни хирургически операции се извършват на други континенти…

Роботите, интелигентните устройства и високопроизводителните системи, работещи с огромни и постоянно нарастващи потоци от данни, безвъзвратно променят обкръжаващата ни действителност. Постиженията на автоматизацията създават за хората доскоро немислими удобства и свобода на действие, отменят ни в рутинните задължения, за да ни освободят така необходимото време за творчество, себереализация и откриване на напълно нови хоризонти, за които досега бе немислимо даже да мечтаем.

Преди повече от сто години Хенри Форд позволява на Америка да седне зад волана, като организира първото масово производство на едно високотехнологично устройство – автомобилът. Серийното производство налага унифициране на конструкцията и резултатът не закъснява.

Освен рекордните продажби, автоматизацията дава начален тласък на развитието на автомобилната култура на американците, позволява на милиони хора да живеят удобно в простора на предградията, спомага за развиването на транспортните комуникации, както и пътната инфраструктура на големи географски територии. Половината от живота на Форд минава в изграждането на реално работеща автоматизирана линия, а другата – в масовото налагане на производствените линии.

Доскоро цикълът „идея–реализация–масово използване” можеше да отнеме 30-40 години и повече (да вземем за пример изобретяването на хладилниците, което преобрази  производството, съхранението и продажбата на стоки завинаги). Днес, от създаването до масовата употреба минават само няколко години – например смартфоните достигнаха практически до всеки човек на земята за по-малко от 10 години.

„Да живеят роботите!”

Кой е двигателят на автоматизацията? Ключовият фактор е скоростта на изпълнение на задачите и взимането на решения. Това особено много важи за големите обеми еднотипни операции, които карат човек в определен момент да започне да работи неефективно или да допуска грешки – понякога критични и дори фатални. Точно, както навремето влакът и автомобилът „изпреварват” впрегатния кон, така днес роботите и интелигентните програми изпълняват рутинните дейности много по-бързо и по-точно от нас – хората.

Автоматизацията елиминира и досадните грешки, често предизвиквани от човешкия фактор. Повишаване на производителността и качеството при нарастващите обеми е това, към което се стремим с автоматизирането на процесите – да се освободим от недостатъците, присъщите на човека.

Проучване на McKinsey показва, че при сегашното равнище на технологиите автоматизацията на практика може да достигне всички сфери на човешката дейност. Обемът на този пазар надвишава половината от размера на работните заплати на всички работници по света, като възлиза на близо 15 трилиона щатски долара. Производство, хотелиерство и ресторантьорство, търговия на дребно – тук възможностите на автоматизация могат да заемат челна позиция. Освен това ще се автоматизират не само нископлатените длъжности, а и области, изискващи средно и високо ниво на квалификация.

Видове автоматизация

Трябва да направим разлика между роботизираната и нероботизираната автоматизация. Първата срещаме например в строителството (3D печат на стени, автоматизирано строителство на жилища с точност до милиметър), промишленото производство, здравеопазването (роботи за изследвания и хирургически операции).

Вторият вид автоматизация не засяга физическия свят – тя обработва данни. Често се счита, че автоматизацията едва сега навлиза масово, но ако се замислим, ние я използваме доста отдавна. Да си спомним само за функцията за автоматична замяна и проверка на правописа в Word, формулите в Excel, автоматичното попълване на формуляри, автоматичния превод на уеб страници и много други.

В САЩ процесите на събиране и обработка на данни се считат за една от най-податливите на автоматизиране сфери. Взети заедно с физическата дейност в силно структурираните и предсказуеми среди, те представляват 51% от националната икономика или 2,7 трилиона долара, изразено в работни заплати.

Бот или специалист?

Най-атрактивни за автоматизация са областите, в които по-голямата част от информацията е в електронен вид, а решенията могат да бъдат сравнително лесно дефинирани. Една от тези области е юриспруденцията (теория и философия на правото): нейният огромен потенциал може да се реализира сравнително лесно, благодарение на високото ниво на документиране и достъпност на законовите и подзаконовите нормативни актове в електронен вид. Ефективната работа с големи данни в тази сфера може да има разтърсващ резултат.

Отлични възможности за автоматизация съществуват и в прецедентното право, тоест съдебната практика. Боравейки с големи обеми информация, автоматизираният „адвокат” може много по-точно от човека да определи вероятността от спечелване на едно дело в съда. Възможностите на човека-юрист все пак са ограничени до информацията и опита, които е успял да натрупа в своето собствено професионално развитие, докато „ботът” е в състояние да вземе решение за вероятността от положителен изход от делото, въз основа на всички подобни казуси.

Идеалният сценарий за автоматизиране на правната процедура е следният: задаваме въпрос и получаваме като отговор алгоритъм за действия, придружени от съответните типови формуляри, заявления и всякаква друга документация, необходима за дадения прецедент. Например в отговор на въпроса как да регистрираме фирма, можем да получим не само списък с необходимите попълнени документи, но и анализ на сходни случаи, статистика, по-сложни казуси и други. Въпреки че тази сфера има огромен потенциал за автоматизация и въпреки шума, който се вдига около нея, анализът на пазара показва, че реалният напредък там е все още твърде малък. Функционалните възможности на „бот-адвокатите” все още са силно ограничени, обхващат само някои типови ситуации и не се използват широко в практиката.

В същото време на пазара постепенно се предлагат все повече услуги за интелигентно търсене, повишаващи ефикасността на юристите и адвокатите, които използват  анализ на законодателството и машинно обучение вместо традиционното търсене по ключови думи. Възможностите на специализираните инструменти, съчетаващи технологии от рода на Natural Language Processing, Machine Learning и Latent Semantic Indexing, се използват за анализ на договори и проверка на тяхното съответствие с фирмената политика.

Друга перспективна област за автоматизация е правната защита и защитата на интелектуалната собственост. Днес гигантите в ИТ бранша като YouTube и Facebook вече успешно автоматизират процесите за защита на интелектуалната собственост, като проверяват съдържанието за нарушения на авторските и сродните им права. Правят се автоматични търсения за регистрация на търговски марки в различни региони на света, автоматизират се процедури за регистриране на запазени знаци за стоки и услуги по типов сценарий – работата с данните в тази сфера е пряко свързана с търговската дейност.

Тук е мястото да припомним украинския PatentBot, който вече се научи да регистрира търговски марки не само в Украйна, но и в САЩ. Информационните продукти от този тип, макар да не отчитат всички особености и по-сложните регистрационни казуси, все пак изпълняват важна мисия – да направят услугите в областта на интелектуалната собственост достъпни за широкия потребител, да популяризират и насърчават прилагането на законодателните механизми в полза на бизнеса.

Въпросът за автоматизацията на процесите, свързани с правата върху интелектуалната собственост, започва да става все по-належащ, тъй като обемът на ръчно обработваните данни расте в геометрична прогресия. На едно държавно учреждение от типа на патентните ведомства например са необходими месеци, за да провери за сходство на търговската марка с вече регистрирани такива, въпреки че в повечето случаи това може да стане за броени минути с помощта на алгоритмите за машинно обучение, оставяйки за ръчна проверка само спорните или най-сложните казуси.

Най-перспективните области

Освен правната област най-атрактивни за автоматизация са сферите, които разполагат с най-много документация в електронен вид, както и дефинирани алгоритми за действие. Счетоводството, банковото дело, търговията, маркетингът, образованието и дори общата медицина са вече  в полезрението както на големите компании, така и на стартиращите фирми. Може да се очаква първо да се появят инструменти, които значително улесняват работата на специалистите, а по-късно – комплекси, които да заменят специалиста напълно.

На прага на бъдещето и етичната страна на въпроса

Благодарение на автоматизацията на сложните физически операции и рутинните процедури, човек получава възможност да се съсредоточи върху самия продукт, процеса на неговото развитие и усъвършенстване. Остава повече време и ресурс за творчеството, което е двигател на прогреса. Автоматизацията позволява значително намаляване на себестойността на продуктите и услугите, както и тяхното предлагане в по-достъпна за масовия потребител форма.

Автоматизацията преобразява бизнеса, промишлеността и съзнанието. Променя се цялостната картина на пазара на труда, изчезват остарелите и се раждат нови специалности. Добрата новина за скептиците е, че на макрониво тези процеси се развиват доста бавно. Експертите смятат, че до 2055 година ще бъде възможно да се автоматизират едва половината от съществуващите в момента видове трудова дейност.

Крайната цел на прогреса е пълната автоматизация на човека. Известният футуролог, изследовател и романтик в света на машините Рей Курцвейл предрича, че през 2045 година ще настъпи технологична сингулярност – моментът, в който развитието и задълбочаването на съществуващите технологични решения вече няма да изискват нашето участие. Но този момент все още е много, много далеч.

Тази тенденция може да ни изплаши – все пак изниква логичният въпрос: какво ще прави човекът, когато в близките 100 години за него практически няма да остане работа? Истината винаги е относителна, а фактите – абсолютни. Ако боравим просто с факти, то само преди 150 години 80% от населението се е занимавало със земеделие и появата на машините за обработка на земята, автоматично напояване и събиране на реколтата по същия начин е плашила нашите предци. Днес едва 12% от човечеството се занимава със селско стопанство и това съвсем не означава, че останалата част от хората няма какво да правят. Автоматизацията на селското стопанство принуди хората да се замислят какво да правят оттук нататък, какви области трябва да развиват и накъде да вървят.

Още тази година Швейцария възнамерява да въведе „безусловен базов доход” – определена фиксирана сума пари, която гражданите ще получават всеки месец, независимо от своята заетост. Подобно ще бъде решението на безработицата и липсата на необходимост от ръчен труд, породена от автоматизацията, която поглъща професия след професия.

По същия начин както нашите предци са оставили сърпа и ралото, за да работят в машиностроителните предприятия в градовете, така сега нас ни очаква появата на нови отрасли и професии, които ще направят бъдещето изненадващо привлекателно.