Използването на дронове за заснемане на кадри от въздуха повдига много въпроси относно неприкосновеността на личния живот, стана ясно от лекция на Антон Пулийски, основател на Drone Arena
Масовото навлизане на дроновете в ежедневието и липсата на регулации в областта поставят сериозни предизвикателства пред сигурността, включително и от гледна точка на регулацията GDPR.
Реално дронът поставя рискове за личния живот поради функцията си за заснемане на кадри от въздуха, каза Антон Пулийски, основател на Drone Arena, по време на презентация в рамките на IoT Adventure Forum 2018 вчера в София.
„Именно фактът, че започва да се наблюдава изместване на функционалността на дроновете, вече насочва вниманието към проблема за какво могат да се ползват те“, коментира Пулийски пред аудиторията на форума.
Други сериозни проблеми при използването на дронове за заснемане са свързани с т.нар. „смразяващ ефект“, както и с прозрачността и отчетността. Първото означава, че когато хората знаят, че са снимани, това ги кара да се държат по нехарактерен за тях начин.
От друга страна – ако хората не виждат съответния дрон, който ги заснема, тогава казусът, който възниква, е нарушаване неоприкосновеността на техните лични данни (прозрачност). Ако пък даден човек е забелязал, че е заснет от дрон, често той не знае кой е собственикът на дрона и съответно от кого да поиска данните (снимките) му да бъдат заличени (отчетност).
Освен това, поради наличието GPS функция в съответния дрон, заснемането може да се използва за локализиране на хора, което отново попада в обсега на регулацията за защита на личните данни. Както и фактът, че поради използването на камери с добри характеристики, заснемането чрез дронове може да се използва за извършване на профилиране.
Не са изключение и казусите, когато използването на дрон за заснемане на група хора, събрани по даден повод на дадено място, може да се тълкува като нарушаване на свободата на съюзяване и групиране на тези хора.
Всичко това са само част от проблемите, които използването на дронове поставя пред сигурността, уточни Антон Пулийски. Той постави специален акцент и върху проблемите, възникващи при предаване на данни между наземната станция, където е операторът на дрона, и съответния дрон.
Ако тази радиовръзка не е криптирана, данните лесно могат да бъдат прихванати от хакери, които от своя страна да ги събират или, което е още по-лошо – да ги модифицират и да препредават фалшиви данни към оператора. Този казус поставя сериозни проблеми относно GDPR регулацията и може да доведе до налагане на глоби към оператора на дрона, заради компрометирани данни.
