Отворено банкиране – нещо, което би трябвало да промени изцяло банковия сектор в световен мащаб – ще позволи на хората да упражняват пълен контрол върху финансовите си средства и потенциално да „разрушат“ монопола на банките във финансовата сфера. Дали това ще е добре или зле в дългосрочен план – времето ще покаже.
В дъното на тази нова промяна стои едно решение на Съвета на Европейския парламент, който прие втората Директива за платежните услуги (PSD2) през 2015 г. Сега, в 2018 година, когато директивата вече влиза в сила, малцина все още са чували за нея, ала разработчиците на финансови услуги тръпнат от вълнение.
Накратко, PSD2 позволява различни доставчици на дигитални продукти и услуги да навлязат в сферата на платежните системи, традиционно считани за „запазена територия“ на утвърдените доставчици на финансови услуги.
Според регулацията, банките трябва да предлагат на трети страни – доставчици на други услуги – начини за достъп до сметките на клиентите чрез отворени програмни интерфейси (API). Това проправя пътя за драматична промяна в банковия сектор.
Очаква се нововъведението в крайна сметка да позволи на всевъзможни компании и стартиращи фирми да предлагат финансови услуги от всякакво естество. Прогнозите на специалистите са, че директивата ще позволи пазарът да се развие и да претърпи революционни промени благодарение на появата на нови, „разтърсващи“ технологични нововъведения – така, както Uber преобърна представите за градски транспорт.
Хората ще могат да сменят банката си лесно и бързо, както сменят доставчика си на мобилни услуги. Иновативни и предприемчиви специалисти ще могат да разработват приложения, които да са действително полезни на хората – например апликации за управление на всички налични банкови авоари наред с препоръки и съвети за спестяване на пари.
По своята същност промяната бележи разпадане на традиционната банкова инфраструктура и прераждане на банковото дело такова, каквото го познаваме, казват анализаторите. Банките вече няма да държат „и ножа, и хляба“ във финансите: те ще загубят пълния контрол над информацията за сметките на потребителите, а това е ключов ресурс, който – разбираемо – банките никога не са искали да споделят с компаниите от областта на финансовите технологии.
Настъпващата промяна е причина за вълнението на много новостартиращи и млади компании от областта на финансовите технологии, които очакват да се „включат“ в световния бизнес с разплащателни и финансови продукти и услуги – например електронни портфейли и др. Промяната ще даде тласък на разработчиците на технологични продукти за управление на личните финанси. Отвореното банкиране ще направи възможно такива приложения да предложат наистина висока добавена стойност.
Полза, разбира се, могат да извлекат и самите банки, стига да са достатъчно иновативни и напредничаво мислещи, за да имат желанието да подтикнат своите потребители да банкират по един изцяло нов и различен начин. Очаква се това да осигури на потребителите по-голямо удобство за потребителите, особено в светлината на електронното банкиране.
Mr API. много точно го каза реално и аз това се опитах да кажа но ти го каза на по-лесно разбираем език за хората, които не са software developers. Реално някой който е създал някакъв апп за разплащане чрез 3rd part APIs ще може да вижда къде и за какво харчиш пари и колко налични виртуални единици имаш в банката. Света се насочва към изцяло виртулни пари било то криптовалути или уж “реалните” фиатни.
И какво сега – сульо и пульо ще имат достъп до данните и с колко финанси разполагам, къде и кога тегля пари, и какво правя с тях, а банката ще ме бръсне с нови такси и дребен шрифт. Айде няма нужда…
разрешаване на 3rd part APIs e нож с две остриета. много хора ще загубят пари поради незнание че личната им банкова информация и авоари ще бъдат достъпни от други компании. Получава се същото както при фейсбук приложенията, които са създадени от 3rd part decelopers и изтичаше много лична информация
Време е да излизаме от Европа както каза видният банкер левончо !!!
Крайно време беше да се унифицира и това. Като си направиш електронен магазин в интернет и го вържеш към някоя банкова сметка, а после си смениш банката и сметката – да не би да трябва да си сменяш и магазина, я?
Поредният жалък опит да накарат хората да си мислят, че стават по-свободни!
Банка: “О, искате да разрешим използването на API за вашата сметка? Няма проблем: активационна такса – 25 лв.; Такса обслужване на сметка от външни за банката приложения – 1 лв. на операция, плюс 1% от стойността на операцията, но не по-малко от 4 лв; Годишна такса за обслужване на сметка с разрешен външен достъп (API) – 50 лв;
Аз: “F*** ***”
имам 1 въпрос, при хакване на дадена сметка кой поема отговорността за това..? понеже тук в Скандинавия банките покриват това и ако някой ти открадне пари от сметката банката ти ги грантира, а в този случай кой трябва да е гаранта, специална застраховка ли ще трябва или как…?