Китай в Африка, или „глобализацията отдолу”

Когато китайският президент Си Дзипин обяви, че неговата страна ще инвестира 60 милиарда долара в Африка, някои анализатори приеха това като намерение за колонизиране на континента. На пръв поглед може да изглежда така, но Китай и Африка вече имат история, а влиянието е взаимно…

Не е новина, че китайски компании, предприемачи, централната и местната власт инвестират усилено в африканските страни. В Кения, например, китайците са финансирали и построиха най-големия инфраструктурен проект в страната в последните 50 години – железопътната линия от Найроби до пристанищния град Момбаса. Още преди старта си, хранителната верига „Накумат” беше запазена за китайските доставчици на храна, за да служи на китайската общност в Найроби.

Навсякъде по континента китайска електроника, дрехи и други продукти наводниха местните пазари. Произведените от китайски фирми „холандски восъчни фигури” сега се продават по-добре от оригиналите, унищожавайки местните индустрии в места като Лубубаши, Конго.

Все по-често ще срещнете китайски заводи в Етиопия, Руанда, Нигерия и вероятно скоро в Централна Африка, където първата автомобилна фабрика в региона – в Камерун – ще бъде също китайска.

Но това не е само бизнес, отбелязва репортаж на Quartz News. Хиляди африкански студенти получават стипендии от китайското правителство всяка година, за да учат в Китай. Хиляди африкански чиновници и политици също се настаняват и обучават в Китай от Комунистическата партия и министерствата. Китайското правителство е инвестирало в повече от 40 езикови училища, или Конфуций институти, на континента, за да преподава мандарин и китайската култура.

Китайските дипломати също се ангажират в регионалните конфликти – от гражданската война в Южен Судан до граничния спор между Еритрея и Джибути, където сега е първата отвъдморска военна база на Китай.

Но колкото повече се говори за Китай в Африка, толкова повече въпроси възникват. Например, защо международните медии толкова се интересуват от историята на Китай и Африка, когато китайските инвестиции също са големи в Южна Америка, Карибите, Близкия изток и по същество в който и да е регион на света?

Най-интересната част от китайско-африканските връзки е, че те формират нов вид глобализация, на която мнозина не обръщат внимание, но един изследовател я описва като форма на „глобализация отдолу”. В Гуанджоу, Южен Китай, ще откриете предприемачи от Нигерия, Гана, Кения и Сомалия, които управляват заводи, логистични услуги и други компании, наистина свързани с глобален бизнес.

В африканските страни се срещат все повече китайци, които никога не са искали да останат там толкова дълго, колкото са останали всъщност. Но сега те казват, че не могат да се приберат вкъщи, защото Африка ги е променила.

Да, Африка се превърна в платформа, която много хора използват, за да анализират и разберат разширяващото се влияние на Китай в развиващия се свят. Но как Африка влияе върху Китай или останалата част от света?

За някои от най-големите китайски компании Африка се оказа първото отвъдморско приключение и те научиха уроци, които все още оформят начина, по който оперират на други места по света. Освен това китайски компании имат големи африкански акционери. Naspers от Южна Африка, например, притежава 33% от една от най-големите китайски интернет компании – Tencent.

Броят на африканските студенти и предприемачи, които учат или правят бизнес в китайски градове, принуди Китай, отдавна източник на мигранти по света, да признае, че е също така и дестинация. Тези нови общности изискват уважение. Миналата година музейна изложба, включваща офанзивни снимки, сравняващи африканците с животни, бе свалена след протести на африканската диаспора в Китай.

Имиджът на Китай в Африка има значение за Пекин. Китай наскоро въведе пълна забрана за продажба на слонова кост – инициатива на природозащитници, която се опитва да предотврати унищоженото на слоновете в Африка. В Южен Судан държавните китайски компании биват насърчавани да положат повече обществени усилия, за да разсеят представата, че Китай е в тази страна единствено заради нефтените й ресурси. Според проучвания, общностите в близост до китайски мини в Африка притежават по-добра инфраструктура.

Но кенийският учен по технологии и развитие Калестус Джума призова наскоро да мислим повече за способността на Африка да оформя тенденциите, а не само за Китай. Според него представата, че Китай е в Африка, за да отговори на всички проблеми на континента, е погрешна. „Няма китайски месия”, казва ученият.