Без дигитализация държавите ще се маргинализират

Не може да се каже как ще се развива Югоизточна Европа в следващото десетилетие, но едно нещо е ясно – днешните лидери в индустрията, академичната сфера и правителствата трябва активно да поведат страните към дигитални постижения, за да подготвят региона за бъдещето и да избегнат маргинализацията му. Това заяви Майкъл Пайер, генерален директор на IBM Югоизточна Европа, за поредното издание на класацията TOP 100 SEE на SeeNews, което ще излезе на 9 октомври т.г.

„Югоизточна Европа, разбира се, не е единствена. Овладяването на дигиталните технологии и тяхното приложение е и ще продължи да бъде ключов компонент за икономическо развитие и конкурентоспособност за всички държави. Успехът на една нация ще зависи от това колко добре разбира и приема, че конкуренцията е на глобално ниво и националните граници бързо се размиват, благодарение на нарастващата ефективност на комуникационните мрежи и световно достъпните платформи и приложения“, допълва в анализа си той.

Очаква се до 2030 г. около 200 милиарда устройства, сензори и хора да бъдат взаимосвързани, увеличавайки значително днешните нива от 11 милиарда. Подобен поток на данни и източници без съмнение ще създаде множество възможности във всички сфери на индустриите и обществото и ще се превърне ефективно в двигателя на растежа и диференциацията.

През следващите от десет до петнадесет години дигиталната идентичност на индивидите ще стане по-значима от всякога. Комбинирането на информация от различни източници би предоставило ново и навременно познание в обществото и ще послужи като база за точно прогнозиране в различни сфери – здравеопазване, образование и финанси.

„Потенциалът е голям, но и предизвикателствата също – киберсигурността, интегритетът и собствеността на данни и личното пространство. Тези предизвикателства в дигиталния свят нарастват и трябва да бъдат устойчиво адресирани, преди пълният потенциал на дигитализацията да бъде предоставен за ползване от всички“, подчертава Майкъл Пайер.

Ускоряването на процесите в сферата на информационните технологии достигна до ниво, което вече предоставя иновативни практики в повечето индустрии и полага основите на стандартизирането на актуални технологии като изкуствен интелект, блокчейн, виртуална реалност и „интернет на нещата“.

„Тъй като процесът на дигитализация продължава, възможностите на новите технологии ще създадат и нови социални нужди. Преходът от образование към професионален живот ще стане по-плавен и е нужно да се подготвим за този повтарящ се цикъл и нарастващ брой на професиите. Градовете, индустриите и държавите, в които инфраструктурата и социалната структура отговорят най-бързо на тези нужди и тази динамика на развитие, ще се превърнат в глобални иновативни хъбове“, казва Майкъл Пайер.

В тази перспектива Югоизточна Европа има предпоставки за бързо развитие и просперитет в новата ера. „Икономическата стабилност, енергичните стартъп общности и инвестициите в развиване на инфраструктурата и образованието поставят региона в много изгодна позиция“, смята Пайер.