„Въпросът не е за образователната система, а за науката. За да намерим хора, които могат да създават стойност, трябва да се прави наука – така, както някога се правеше наука в България“, казва Сергей Белоусов, основател на Acronis
Сингапурската технологична компания Acronis ще търси начин да отвори в България технологичен университет, но не за да бълва софтуерни инженери, а за да развива научни изследвания. Страната ни разполага с „прекрасни учени“ и тяхната роля ще е критична за бъдещото развитие на технологиите по света. А това, от своя страна, ще е нужно на компанията, разработваща системи за сигурност на данните и на приложенията.
Преди броени дни на посещение у нас беше Сергей Белоусов, основател и главен изпълнителен директор на Acronis. Самокритичен, непредвидим, някога продавал обувки и реклами в справочници, а сега известен по света като ръководител на многомилиарден бизнес, 47-годишният бизнесмен казва, че мечтата му е „да разбере света“ и се старае постоянно да се учи.
Учени, а не инженери
Свикнали сме да се хвалим като родина на талантливи софтуерни инженери, но последните години показаха, че пазарът на ИТ таланти е напълно изчерпан. Фирмата на Белоусов, подобно на много други, има трудности с намирането на квалифицирани кадри в София. Ръководителят на компанията обаче иска да фокусира дейността на българския офис не толкова върху софтуерния инженеринг, колкото върху развитието на науката.
„Не е въпросът в образователната система, а в науката. За да намерим хора, които могат да създават стойност, трябва да се прави наука – така, както някога се правеше наука в България“, казва Белоусов. Веднага напомня за Джон Атанасов, гордост на България в технологичния свят. „Образованието в България е добро, много добро. То произвежда добри инженери. Но за да бъдат българските специалисти наистина добри, те трябва да правят наука“, убеден е предприемчивият бизнесмен.
Инвестиции в наука не се правят, поправя ме той, когато питам дали компанията му инвестира в наука. „Правят се разходи за наука“, отсича той. „Да, ние правим разходи за наука. Работим по няколко проекта в няколко части на света“. България е една от тези части на света.
Университет за наука
„Надявам се да работим с някой университет или да построим университет тук“, казва Белоусов. Фокусът на подобна институция ще е върху развитието на научни изследвания.
„Има набор от области в науката днес, които са основни, но и в същото време много приложни. Те могат да променят живота на хората из основи. Виждате ли, ето, интересна наука е математиката. Физиката също – особено физиката на елементарните частици – но тя касае бъдещето на Вселената. Това е полезно, но не непременно веднага. Ала има други области, като изкуствения интелект и квантовите технологии, които са фундаментални и могат веднага да ни дадат нещо, което променя живота на хората”, казва Белоусов. Убеден е, че България има потенциал точно в тази посока. Лаконичен е относно плановете си, но споделя, че идването му в България е свързано със „срещи с правителството“.
Рецепта срещу емиграция
Развитието на научно-изследователски институти може да се разглежда като рецепта за задържане на най-добрите „мозъци“ в страната. Ако техните разработки намират приложение в технологичния бизнес, трудът им ще може да е достойно оценен. „Ако разгледаме емиграционната политика на българското правителство, тя би могла да разчита на този подход с цел задържането на талантливите учени в страната и завръщането тук на тези, които са заминали в чужбина“, казва Белоусов.
Изкуственият интелект
Изкуственият интелект е една от областите, в които ще са нужни сериозни разработки. Налице е динамично развитие в тази област и в момента все по-масово се осъзнава потребността от оптимизиране на човешките дейности, които могат да бъдат подобрени чрез интелигентните технологии. Основателят на Acronis дава за пример срещата си със служителите на Гранична полиция на Летище София, на което е кацнал малко преди часа на разговора ни.
„За Гранична полиция ще е по-добре да има роботи с компютърно зрение, вместо хора: компютърното зрение може да разпознава хората много по-добре. Сега разпознаването се прави от човеци, но това не е особено ефективно, машината е много по-точна и ще прави това много по-бързо”. Затова не е чудно, че именно изкуственият интелект е една от областите, в които бъдещият университетски проект на Acronis може да се фокусира.
Ерата на синтетичния ум
Хората излишно се боят от темата за изкуствения интелект, смята Белоусов. „Мнозина говорят за това как машините ще се възправят срещу хората, ще ни убиват. Това са сценарии за хорър-филми, но не е сериозно“, казва той. Несериозно е и да се притесняваме от това, че можем да загубим работата си заради умни роботи.
„Изобщо не е важно дали хората ще загубят работата си. Това не е нещо толкова фундаментално. Хората трябва да са щастливи и да живеят в благоденствие, това е най-важното. За това не им е необходима непременно работа. Тя не е жизненоважна за хората”. Е, работохолиците навярно ще са нещастни, но като цяло изкуственият интелект ще направи света по-удобно място за живеене и повече хора ще са щастливи.
3 важни ресурса
Като успешен предприемач в технологичния свят Белоусов изрежда 3 важни неща, които днес са най-ценни активи за бизнес-организациите и за държавите.
1. Източници на енергия;
2. Данни – всичко от историята на света, което с помощта на модерните технологии може да се изследва и анализира, за да подобри живота ни днес;
3. Човешки умове – най-важен ресурс, без който енергията и данните не биха могли да послужат за създаването на стойност.
Умовете не са еднакви навсякъде по света. Но в България те са на високо ниво, убеден е Белоусов.
