„Много хора си представят, че аутсорсинг услугите се изчерпват до стандартен кол център, а всъщност това не е така“, заяви Ивайло Славов, председател на борда на БАА
Аутсорсинг секторът расте с чувствително по-висок ръст спрямо темпа на растеж на националната ни икономика и за миналата година формира 4,8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, в сравнение с 4,2% през 2016 г. Това показват данните от годишния доклад за развитието на индустрията на Българската аутсорсинг асоциация (БАА).
Размерът на аутсорсинг сектора в България възлиза на 2,1 млрд. евро за 2017 г. Резултатите са по-добри от очакваните, като оперативните приходи нарастват с 18,2%, вместо прогнозираните в миналогодишното издание 13,5%. При запазване на този положителен тренд се очаква до 2021 г. приходите в сектора да се удвоят до 4 млрд. евро, а относителният му дял в БВП да достигне 7,9%.
Годишният анализ, изготвен от SeeNews, включва данни за 477 български компании, занимаващи се с аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и ИТ аутсорсинг (ITO) през 2017 година. Съотношението между двете подразделения на изнесените услуги е почти изравнено, с лек превес на BPO от 51%.
„Както в глобален мащаб, така и в България, се наблюдава промяна в профила на търсените услуги. Много хора си представят, че аутсорсинг услугите се изчерпват до стандартен кол център, а всъщност това не е така. Данните от доклада показват, че само за 16 % от компаниите у нас в сферата на изнесените услуги това е основната им дейност“, коментира Ивайло Славов, председател на борда на БАА и съосновател и изпълнителен директор на Bulpros.
По неговите думи, в момента говорим много повече за споделени услуги, за бизнес процеси в областта на човешките ресурси, финансите, управлението на сгради, които се изнасят към аутсорсинг компании. Има нарастващ интерес към висококвалифициран труд и особено към услуги, свързани с информационни технологии – разработване на софтуер, поддръжка, системна интеграция.
„Подсекторът, който расте най-бързо, е при компании, предлагащи аутсорсинг на процеси, базирани на специфични знания и информация (KPO), като управление и анализ на бази данни, проучвания, обработка на информация”, уточни Славов.
Аутсорсинг секторът формира 2,4% от работния пазар в България. В него са заети повече от 67 300 души към края на 2017 г., като към 2021 г. броят им се очаква да превиши 79 хил. души.
Индустрията на изнесените услуги у нас продължава да е сред водещите данъкоплатци с внесени данъци в размер на 15,5 млн. евро. През 2017 г. компаниите в сектора са платили 1,3% от всички данъци в икономиката.
Аутсорсинг секторът генерира 7,9% от всички разходи за заплати в икономиката през 2017 г., докато през предходната година този дял е бил 6,5%. Освен това индустрията на изнесените услуги дава 6,2% от всички разходи за социално осигуряване в националната икономика през годината, което е повишение в сравнение с дела от 5,0% през 2016-a.
През последните години аутсорсинг индустрията вече има национално присъствие. Най-големите хъбове за аутсорсинг услуги остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за все по-голямо изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи аутсорсинг центрове, като Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.
Над половината от компаниите (52%) в аутсорсинга у нас са с български собственици, като в компаниите с чуждестранно участие 53% от инвеститорите са от Великобритания, САЩ, Германия и Холандия. Сред чуждестранните клиенти на българските аутсорсинг компании доминират компании от Западна Европа, Великобритания и САЩ.
Доброто развитие на сектора у нас продължава да позиционира България като водеща глобална аутсорсинг дестинация. Страната ни се нарежда на първо място по атрактивност в Югоизточна Европа, на второ в Европа след Полша и на 15-о място в света, според Global Services Location Index за 2017 г. на анализаторската компания A.T. Kearney.