Една трета от Топ 100 технологични компании у нас работят в сферата на софтуера (снимка: CC0 Public Domain)
100-те най-големи технологични компании в България са генерирали 8,515 милиарда лева приходи за 2017 година или 24,1% от приходите на консолидирания държавен бюджет, сочи анализ на агенция CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co.
Приходите на Топ 100 са нараснали с внушителните 1,659 милиарда лева – повече от целия годишен бюджет на София – спрямо 2011 г. Прави впечатление, че по приходи общо 9 технологични компании минават границата от 100 милиона евро (2011 г. – 7), по брой служители 13 надхвърлят границата от 1000 (2011 г. – 10), по заплащане 21 са с над 50 000 евро годишно (2011 г. – едва 3).
Анализът на CBN показва, че в Топ 100 технологични компании по приходи на най-много места са се класирали компании от бизнеса със софтуер – 32 (2011 г. – 22), системна интеграция – 23 (2011 г. – 26) и контактни центрове – 11 (2011 г. – 6).
Не по-малко впечатляващи са и резултатите на Топ 100 технологични компании в България по отношение на оперативната печалба – 721,7 милиона лева за 2017 г. срещу 487,9 млн. лв. за 2011 г. Този резултат е по-голям от общата оперативна печалба на цели ключови индустрии в България като енергетика (528,3 млн. лв.), здравеопазване (311,0 млн. лв.) и туризъм (370,8 млн. лв.).
В Топ 10 най-големи работодатели в Технологичния бизнес в България влизат 1 австрийска, 1 норвежка, 1 канадска, 2 британски, 2 американски и 3 български технологични компании, които сумарно държат 22,848 работни места.
Прави впечатление, че в Топ 20 по най-високо заплащане са 9 американски компании, както и 2 китайски и една германска, отбелязва CBN.
Към края на 2017 г. общо 25 от Топ 100 световни технологични корпорации имат директни дъщерни дружества в България. Големи технологични гиганти от САЩ (12), Китай (3), Япония (2), Южна Корея (1), Канада (1), Германия (1), Франция (1), Финландия (1), Швеция (1), Ирландия (1) и Индия (1) донасят директно иновации, работни места и технологично бъдеще за страната.
И ако 230 хиляди квадратни километра британска земя е остров на услугите, защо 110 хиляди квадратни километра българска земя да не стане технологична, заключава анализът на CBN.