Чистачките на колите могат да ни спасят при наводнения

Една от най-тривиалните технологии в автомобила – чистачките – могат скоро да се окажат с главна роля в нова, високотехнологична функция – да ни спасяват при наводнения. Разработката е дело на учени от Университета в Мичиган, а информация за нея бе публикувана наскоро в сп. „Scientific Reports“..

Изследователите са установили, че проследяването на активността на чистачките на предните стъкла на колите може да осигури по-бързи и по-точни данни за валежите, отколкото радарните и дъждо-измервателните системи, които използваме в момента.

Учените използвали набор от тестови автомобили в град Ан Арбър, за да проследят работата на чистачките на предните стъкла, съгласувайки активността им с видеото от бордовите камери, документиращи валежите. Разбира се, наличието само на чистачки не е достатъчно – нужно е също колите да са свързани, т.е. да предават и приемат данни от и към „облака“.

Една общност, въоръжена с данни за валежите в реално време, може да се предпази по-адекватно от гледна точка на внезапните наводнения, казват учените. Това е важно, защото на фона на променящия се климат на земята този вид бедствия ще стават все по-чести. Те са риск за имотите, за инфраструктурите и за околната среда.

[related-posts]

За адекватното реагиране на подобни ситуации подобна система следва да е в съчетание с „интелигентните“ дъждовни системи – ВиК инфраструктури, оборудвани с автономни сензори и вентили. Така общините потенциално биха могли да използват данните от свързаните коли, за да предскажат нарастващото количество вода, да отворят вентилите и клапите и да предотвратят наводненията.

„Тези превозни средства ни предлагат начин да получаваме информация за валежите с резолюция, каквато не сме виждали досега”, казва Бранко Керкез, доцент по гражданско и екологично инженерство. „Технологията е по-прецизна от радара и ни позволява да запълним празнините, налични при съществуващите мрежи от измервателни уреди за количеството дъжд.”

Сегашните системи за предупреждение за наводнение се базират на комбинация от радарно проследяване чрез спътници и измерватели на количеството паднал дъжд, разпределени географски. И двете системи имат „лоша пространствена разделителна способност”, по думите на учените – което означава, че им липсва способността да регистрират какво се случва на ниво улица.

Нещо повече, радарните сигнали са с „честота“ 15 минути, което в немалко случаи на проливен дъжд е премного време за реагиране. По-рано тази година Европейската академия на науките съобщи, че броят на наводненията и екстремните валежи се е увеличил с повече от 50% през това десетилетие. Пороите се случват четири пъти по-често, отколкото през 1980-те години.

Създаването на цялостна система от сензори в даден град, която да събира данни за дъждовете на ниво улица и да покрива цялото населено място, би струвала скъпо. Използвайки свързаните превозни средства, университетският екип всъщност използва ресурс, който вече е налице – и който в бъдеще ще нараства. За своя експеримент изследователите събрали данни от набор от 70 коли, оборудвани със сензори, вградени в чистачките и камерите на таблото.

Бранко Керкез и колегата му Рам Васудеван, доцент по инженерна механика, казват, че техните изследвания са само първата стъпка в създаването на интелигентна инфраструктура, която ще прави много повече от това да следи дъждовете.

„Един ден, когато всичко ще е свързано, ще видим ползите от това събиране на данни в мащаб“, каза Керкез. „В момента сме установили връзка между автомобилите и дъждовната вода, но със сигурност ще има повече примери за обмен на данни между взаимосвързаните инфраструктурни системи“.