Явлението на „дълбоките фалшификации” поставя поставя под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме (източник: CC0 Public Domain)
Те могат да разрушават семейства, да съсипват репутации, да унищожат нашата онлайн реалност... „Дълбоките фалшификации” на база изкуствен интелект обещават създаване на видеоклипове с такава реалистичност, че да е почти невъзможно да познаем, че не са истински.
Досега този подход е използван най-вече за манипулирани порнографски клипове с участието на лица на знаменити жени. Но след като техниката се усъвършенства, няма да закъснеят и случаите, когато отмъстителни „дълбоко фалшифицирани“ видеоклипове ще показват порно с участието на хора, които не са били там реално – и ще съсипват връзки и семейства.
Освен, че обещават да станат любим инструмент на маниаци и ревниви любовници, дълбоките фалшификации заплашват да подкопаят доверието в политическите институции и обществото като цяло. Белият дом наскоро оправда временна забрана за достъпа на един репортер до пресконференциите там, основавайки се на „истински“ кадри с инцидент с участието на журналиста. По-късно те се оказаха фалшиви.
А какви ли биха били последиците от ултра-реалистични, но всъщност фалшиви кадри с правителствени лидери, които „планират“ зрелищни убийства, шефове, „сключващи“ нелегални споразумения с чуждестранни мафиоти, или известни личности, които насилват деца…
Така наречените фалшиви новини вече събудиха доста скептицизъм към политици, журналисти и други обществени фигури. Става толкова лесно да се създадат напълно измислени сценарии! Вече не можем да се доверим на едно видео, че ни показва реална случка. Това заплашва да срине нашите политически, правни и медийни системи – да не говорим за личните ни взаимоотношения.
Ще трябва да създадем нови форми на консенсус, върху които да основаваме нашата социална реалност, отбелязва phys.org. Нужни са нови начини за проверка и разпределение на властта – някои политически, някои технологични – които да могат да ни помогнат да постигнем новата реалност.
Фалшиви хора, фалшиви политици
„Дълбоките фалшификации” са страшни, защото носят риска имиджът на всеки да бъде съсипан. Това явление поставя под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме.
Едно очевидно използване на „дълбоки фалшификации“ би било да се заблуждават хората за скандали. Дори и впоследствие да се явят доказателства, че даден материал е фалшив, може да се окаже невъзможно да се поправи щетата, нанесена на жертвата.
А политиците ще могат да ни лъжат още по-ловко: те ще могат да променят стари кадри със свое участие, за да изглеждат така, сякаш винаги са поддържали дадена теза, което всъщност наскоро е станала популярна. Така ще „актуализират“ позициите си в реално време.
Междувременно могат да се появят публични личности, които са изцяло въображаеми. Видеозаписът може да стане безполезен като доказателство в съда.
Но надпреварата във „въоръжаването“, която вече е на ход, между създателите на фалшиво съдържание и тези, които разкриват дезинформацията, крие по-дълбок проблем. Самото съществуване на дълбоки фалшификации подкопава доверието в обществото, точно както възможността изборите да бъдат хакнати поставя под въпрос валидността на вота.
Залогът е голям – той е социалната структура, за която обществото е постигнало договор относно формите на доверие в нашата реалност и която е важна, защото реалността ни се основава на това доверие.
В зората на „масовата дезинформация” дори честни обществени фигури лесно могат да бъдат дискредитирани. Традиционните организации, на които се основава общественият консенсус – правителството, медиите – вече няма да са годни за целта.
Ново поколение доверие
Ще са нужни нови закони за регулиране на използването на дълбоки фалшификации. Но само политиката и законите няма да спасят нашите системи на управление. Ще трябва да разработим нови форми на обществен консенсус, нови начини за постигане на съгласие относно социалните ситуации, основани на „алтернативни форми на доверие“.
Един от възможните подходи е децентрализирането на доверието. Така няма да имаме нужда от няколко институции, които да ни гарантират, че дадена информация е истинска. Вместо това ще можем да разчитаме на много хора или организации с добра репутация. Един от начините да направим това е да използваме блокчейн – технологията, на която се базират криптовалутите.
Блокчейн работи, като създава публичен регистър, съхраняван на няколко компютъра по целия свят наведнъж и защитен чрез криптиране. Неговите алгоритми позволяват на компютрите да се споразумеят за валидността на промените в регистъра, което прави много по-трудно да се записва невярна информация. По този начин доверието се разпределя между всички компютри, които могат да се проверяват взаимно, увеличавайки отчетността.
По-демократично общество
Можем също така да потърсим и по-демократични форми на управление и журналистика. Например, ще се прилагат системи, които позволяват на гласоподавателите да гласуват пряко по всеки въпрос или временно да делегират гласа си. Това е по по-гъвкав и по-отговорен начин, отколкото предаването на пълен контрол на една партия в продължение на много години.
В медиите ще могат да се появяват по-демократизирани новинарски репортажи. Традиционните журналисти могат да използват положителните аспекти на социалните медии за събиране на информация от по-разнообразни източници. След това тези участници биха могли да обсъдят и помогнат за внимателно разглеждане на дадена история, за да изградят консенсус, като подобрят репутацията на медията.
Заедно с всичко това ще са нужни по-добри правни и технически защити на потребителите: по-стриктни правила за неприкосновеност на личния живот, по-добро реагиране към антисоциалното поведение онлайн и по-добри технологии за неприкосновеност на личния живот.
Накратко, дошло е времето да започнем да мислим за друго бъдеще за обществото.