Как Брекзит скара редакторите на Wikipedia

Брекзит раздели сериозно британското общество (източник: CCO Public Domain)

Излизането на Великобритания от Европейския съюз, накратко Брекзит, даде началото на не един и два вица през последните месеци, но страницата на Wikipedia относно Брекзит е терен на остри спорове, стигащи до люти заплахи. Редакторите се карат жестоко. Сипят се обвинения, създават се фалшиви профили – страницата се е превърнала в арена на безмилостната война за това кой и как пише историята на Обединеното кралство в реално време.

Първоначално замислен още през януари 2014 г., това, „Предложеният референдум за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз“ е тема на статия в Wikipedia, дълга 11 757 думи – същинско чудовище.

Но размерът на статията е най-малкият й проблем. В лични разговори и в дискусионни страници редакторите разказват истории за борба за влияние, боричкане чрез фалшиви акаунти и генериране на анонимни фигури, които се стремят да напълнят статията с информация, подкрепяща една или друга лична гледна точка.

Огнени пристрастия

„Бях силно ангажиран със страницата за Брекзит, но се отказах преди повече от година, защото нивото на пристрастия се оказа невъзможно за разрешаване, а опитите да се справим с това не доведоха до полезен резултат“, казва EddieHugh, редактор на Wikipedia с 186 редактирания на страницата по темата, цитиран от Wired. След напускането на страницата, сега EddieHugh редактира страници за мрачни джаз музиканти от средата на века.

За страстните писачи в Wikipedia, които все още се напъват да редактират страницата, битката срещу пристрастията е буквално безкрайна. „Wikipedia се пише от неутрална гледна точка“, гласи вторият от петте стълба на уеб-енциклопедията – основните принципи, които ръководят редактирането на сайта. Но кой може да каже какво се счита за неутралитет в случая?

Надежден източник ли са икономистите?

Някои от обвиненията гласят, че в страницата има анти-Брекзит пристрастия, защото в статията се говори за „надеждни икономически изследвания“, които говорят за негативно въздействие на Брекзит.

Едно изречение, добавено от редактора Snoogans към първите параграфи на страницата, е особено спорно. В началото на статията той говори за „широк консенсус“ сред икономистите, че Брекзит ще навреди и на икономиката на Великобритания, и на тази в ЕС. Скоро след добавянето на изречението обаче редакторът забелязал, че други редактори се опитват да премахнат редакцията му.

Те твърдят, че икономистите не са достатъчно надеждни, за да бъдат източник на информация за статия в Wikipedia. Правилата на енциклопедията пък не съдържат конкретни указания за позоваването на икономисти. Регламентът само препоръчва „академични и рецензирани публикации, учебни монографии и учебници“.

Други редактори пък искат целият раздел, в който подробно се описва въздействието на Брекзит, да бъде преместен в отделна статия. Според тях, статията е станала твърде дълга и тромава. Със своите 72 900 знака статията попада категорично в категорията на Wikipedia „вероятно трябва да бъде разделена“.

Речник

Други дебати се въртят около речника на статията относно Брекзит. А в това отношение английският изобилства от красноречиви думи, които носят всевъзможни нюанси и отенъци.

Сам по себе си английският език е доста гъвкав и позволява лесно генерирането на нови понятия, което не е в разрез с граматиката и правилата на речта. Затова не е учудващо, че речникът на статията за Брекзит съдържа 19 термина, които са генерирани от обществеността само във връзка с излизането на Великобритания от ЕС.

Дали „напускачи“ е най-добрият начин да се говори за поддръжниците на Брекзит? А може би трябва да се каже „брекзитьор“? Допустимо ли е крайните поддръжници да се наричат „брекстремисти“, или това звучи обидно?

Неотдавнашна тема на дискусия сред редакторите на страницата е терминът „отеглисти“ (т.е. оттеглящи се). На английски думата е „quitlings“, което нарочно или случайно звучи като „Куислингс“ – и всеобщото мнение е, че това нарочно наподобява името на норвежкия нацист-симпатизант Видкун Куислинг – човек, чието име се превърнало в синоним на предател.

Свързани теми

Разбира се, самата статия за Брекзит е главната „черната дупка“ в центъра на лютата война на редакторите в Wikipedia. Но не само те са участници в дебати, спорове и обвинения. Има десетки други страници в Wikipedia, които по един или друг начин правят препратка към Брекзит.

Например, има страница за „Брекзитовка“ – марка водка, създадена, за отбелязването (или състраданието към) гласуването за Брекзит. Има и музикална група Breunion Boys – холандска банда, изпяла песен под заглавие „Британия, върни се“ („Britain Come Back“), призоваваща хората във Великобритания да се опитат да спрат Брекзит.

Прилежни, гневни, хитри

Някои редактори на статията се интересуват повече от това да коригират грешките, отколкото да се въвличат в бурните политически дебати, свързани с Брекзит. Например, Tlhslobus, бивш софтуерен разработчик от Дъблин, казва, че се намесва, когато види нещо, което се нуждае от поправка, но се опитва да избягва големите редакции на страницата за Брекзит.

Когато забелязал, че на страницата има грешка в подробностите относно решението на Европейския съд, че Обединеното кралство може едностранно да отмени член 50, Tlhslobus тихо се намесил, за да направи няколко дребни корекции. Той обаче прецизира детайлите, оставяйки тежката работа на редакторите, които имат енергия да се справят със стреса, свързан с направата на значителни промени в такава спорна публикация.

За английската политика има доволно много информация и всяка редакция в Wikipedia по темата Брекзит среща противници (източник: CCO Public Domain)

Ала това, което може да изглежда като прилежност за някои редактори, може да изглежда като злонамереност за други. В дискусионни форуми и групи има редица критици на Wikipedia – сред тях и гневни бивши редактори – които са скептични към цялата мисия на Wikipedia. Там те изливат на воля критиките си към сайта.

Дългогодишен неин наблюдател твърди, че „някои редактори създават няколко акаунта, за да се опитат да подкрепят своята гледна точка в страницата“. Един от акаунтите, редактиращи страницата за Брекзит, според анонимния критик, „може всъщност да е нов акаунт на редактор, комуто е забранено да пише в Wikipedia, но той се старае да се „върне“ и да е подвизава в сайта под нови псевдоними.

Да се докаже подобно обвинение пък е доволно трудно. Редакторите на Wikipedia са анонимни и общността е почти напълно саморегулирана. Голяма част от статиите се пишат от малък брой хора – около един процент от редакторите. Новаците в редактирането традиционно се посрещат недобре – факт, който демотивира много хора, желаещи да дадат своя принос към енциклопедията, за да е по-полезна.

„Има една вродена враждебност към всеки новодошъл“, казва Emass100 – канадски студент, който започва да редактира в Wikipedia, когато прави свой университетски проект за китайските политици и тогава разбира, че много от тях нямат свои собствени страници в Wikipedia.

Но за разлика от китайските политици, за английската политика има доволно много информация. Всяка редакция среща противници и се защитава яростно от авторите си. Всички мотиви постоянно се поставят под съмнение. Никой не е сигурен кой стои зад кой акаунт. Непрекъснато бликат подозрения.