Вечният проблем на Wikipedia: светът е такъв, какъвто го виждат редакторите

Свободният формат на Wikipedia поставя под въпрос обективността на статиите в нея (снимка: CC0 Public Domain)

Със своето богатство на теми и подтеми, с многобройните си връзки между източниците Wikipedia изглежда като перфектната енциклопедия. Но всъщност в нея светът е отразен такъв, както го познават хората, списващи статиите. Проблемът, който малцина виждат, е как действителната история бива тълкувана, а уникалното богатство на малките местни общности се губи.

Задкулисна битка

Миналата есен в Wikipedia бушува страшна задкулисна битка. Конфликтът пламти в продължение на три месеца и касае три отделни страници, включващи повече от 40 000 думи. Започва през август, когато редактор на име FinnV3 отива на страницата за „разговори“ (където редакторите обсъждат ревизиите) относно Андрю Джаксън, седми президент на Съединените щати.

FinnV3 твърди, че Законът за отстраняване на индианците на Андрю Джаксън е етническо прочистване. Смята, че страницата трябва да отразява тази реалност, вместо да нарича политиката на Джаксън „принудително преместване“. Според FinnV3, фразата „принудително преместване“ представя един свръх-префинен, непредставителен поглед върху историята, който не съответства на науката.

Други редактори не са съгласни. Един от тях на име Display name 99, който е написал втората най-обемна информация към страницата, твърди, че Джаксън „иска индианците да бъдат третирани добре“ и че макар решението за премахването на местните общности да е „трагично“, то е „необходимо“. След месеци спорове фразата „етническо прочистване“ е добавена към официалната статия през октомври.

Знание със субективен нюанс

Дебатът относно индианците е само една илюстрация за това какво става зад кулисите в Wikipedia. Този случай отразява действителността на една „свободна енциклопедия“ – реалността е такава, каквато я виждат редакторите. Знанието се простира дотам, докъдето стигат знанията на авторите-доброволци. Гледищата са такива, каквито са вижданията на редакторите.

Проблемът касае редица спорни и дискусионни теми от всички области. Най-показателна и най-често извор на спорове е историята. Страниците за исторически събития и за видни личности от обществено-политическия живот винаги са оцветени в известни нюанси според това кой е писал и редактирал текстовете. А историята, знаем, почти винаги поражда у хората пристрастност.

Когато става дума за етнически въпроси, отново се намесват различни настроения и нагласи. Явяват се расистки гледища, както и становища, противопоставящи се на расизма в статиите. Нерядко пристрастните гледища идват от влиятелни редактори на Wikipedia, с които е трудно да се спори. Науката се представя нюансирано. Започва триене на редакциите на „несъгласните“.

Култура на анулирането

Добавянето, редактирането, надграждането са процеси, които би трябвало да се случват гладко и естествено в усъвършенстването на голямата свободна енциклопедия, но това изобщо не е така. Когато се добави информация, която противоречи на нечии убеждения, започват спорове.

Някои редактори твърдят, че новите допълнения представляват „култура на анулирането“. В действителност разбиранията за историята непрекъснато се променят въз основа на нови исторически открития, нови методологии и данни, които по-рано са били премълчавани.

Заличаване на самобитни култури

Успоредно с това и като част от проблема със списването на Wikipedia тече и постепенното заличаване или изкривяване на фините елементи в самобитната култура на някои традиционни локални общности. Такива са всички малки общества, които имат свой собствен културен облик, стари традиции и уникални обичаи.

От една страна, нерядко поради малобройността си тези общности (племена) „изпадат“ от голямата безплатна енциклопедия. Те нямат свои представители, които да пишат и редактират статии, с добро познаване на местната култура. Проблем е и, че няма достатъчно онлайн източници за характерните черти на съответните местни общности.

От друга страна, нерядко се случва така, че малките общества, които носят уникални и колоритни характеристики, в информационната ера стават обект на интерес като нещо, което може да бъде монетизирано и използвано за печалба. А това носи своите допълнителни възможности за вреда за самите хора от общностите.

Това е парадоксално – в информационната ера информацията се превръща в оръжие, което унищожава цели общества. Мнозина се опитват да пишат, без да имат културната грамотност, живия опит, историческата компетентност да разбират, представят и отличат характерните местни племена, което води до изличаване, погрешно разбиране и изкривяване на историята и културата.