В онлайн енциклопедията бушуват разрушителни „войни за редактиране“, особено по темата Covid
(снимка: CC0 Public Domain)
Как се прави енциклопедия? Някога този процес навярно е бил ясен и праволинеен. Но днес голямата онлайн енциклопедия Wikipedia гори в пожара на люти дискусии относно всичко, свързано с коронавируса – включително и въпроса дали е „отгледан“ в лаборатория.
Татулът – ароматно растение с големи бели фунийки и приятен аромат – след прецъфтяването си формира едри кръгли плодове, покрити с множество бодлички. Миналата година тези плодчета придобиха ново „значение“ поради приликата си с вируса, за който всички говорят. Докато заразата тревожеше хора по всички краища на света, едно популярно видео в TikTok твърдеше, че семената на бодливия плод могат да предпазят от вируса.
Така жителите на голямото индийско село Байредипале решили да се предпазят и погълнали смес от семена и масла от растението. В резултат на това 12 души се озовали в болница – не с коронавирус, а натровени от татула. Да, той е отровен и поглъщането на неговите семена може да доведе до халюцинации, мускулна слабост, парализа и дори смърт.
Когато Нета Хюсеин – лекар от Керала, Индия, и сътрудник на Wikipedia – научава за историята с татула, започва да се замисля сериозно. Хюсеин от десетилетие редактира статии в енциклопедията. „Тогава реших да променя маршрута и да напиша малко за дезинформацията“, казва тя, цитирана от CNET. Но кое и кога е дезинформация наистина?
Хюсеин е част от армия от над 97 000 доброволци от цял свят, които наблюдават и редактират хилядите страници в Wikipedia, посветени на коронавируса. Страниците обхващат всичко – от вариациите и мутациите до ваксините и месечните тенденции.
Политиките и насоките на Wikipedia са разписани така, че да сведат до минимум подвеждащата информация и неверните твърдения. Но темата за коронавируса е толкова нееднозначна, противоречива, меняща се. Оказва се, че всяка минута през 2020 година в страниците за Ковид са правени средно по две редакции. Wikipedia се е превърнала в бойно поле.
Да пишеш за история, живеейки в самата тази история, е трудна работа.
Една от най-спорните теми е тази за произхода на вируса. Сътрудниците на онлайн-енциклопедията са вкопчени в едногодишна битка по този спорен аспект на пандемията: откъде идва новият вирус? Една от тезите е, че се е прехвърлил от прилепите към хората. Друга предполага, че това е вирус, разработвал в лаборатория в Ухан, Китай, която отдавна е изследвала коронавируси, пренасяни от прилепи, и който непреднамерено е „изтекъл“ оттам.
Първоначално тезата за лабораторния произход на вируса беше категорично отхвърляна и обявявана за „конспирация“. Сега теорията за изтичане на лаборатория взе друга посока – учените по цял свят настояха за „правилно“ разследване на тезата. Това се превърна и в политически въпрос. Кой може да каже каква е истината, та да го напише в Wikipedia?
Поради това в онлайн енциклопедията бушуват разрушителни „войни за редактиране“. Появяват се случаи, когато дадени редактори са хванати да работят с множество профили и да прокарват собствената си гледна точка. Общността на редакторите е все по-разделена и някои се страхуват, че безкрайните дискусии могат да подкопаят железните правила за обективност на енциклопедията.
Който си направи труда да погледне страницата за Covid-19 в Wikipedia обаче ще забележи, че там и дума не е избелена относно теорията за лабораторията. Защо?
Който иска да намери въпросните спорове, трябва да знае къде да погледне: в страницата „Беседа“. Страницата „Беседа“ е като съвместен Google документ – място, където легионът от редактори-доброволци може да задава въпроси и да дава нови идеи за това как статиите могат да бъдат подобрени. Дори ветерани потребители на Wikipedia може да не забележат малкия раздел в горния ляв ъгъл на всяка статия, която отвежда „зад завесата“.
Тези страници понякога могат да се превърнат в бойни полета. Те са от решаващо значение за успеха на Wikipedia. Един от трите ключови принципа на сайта е да представя „всички значими възгледи, публикувани от надеждни източници по дадена тема“. Не се нуждаете от специални квалификации, за да пишете за Covid-19 (или която и да е друга тема) в Wikipedia, така че тези страници за разговори помагат на редакторите да стигнат до правилните заключения.
„Без този вид дискусия не бихме стигнали до някаква неутрална гледна точка“, отбелязва Хюсеин.
Тонове думи и дебати са изписани в дискусионната зона. Десетки редактори обсъждат тезата за лабораторията и задават въпроси как тя трябва да бъде представена на читателите – или дали изобщо трябва да бъде представена.
През май 2020 г. Роберто Фортич, икономист и редактор в Wikipedia от Богота, Колумбия, публикува „искане за коментар“ – механизъм, който – според него – призовава участниците да „разрешават спорни въпроси, като представят своите аргументи и гласуват“. Той запитва дали теорията за лабораторния произход на вируса трябва да бъде обяснена на страницата за пандемията.
От 19 редактора, отговорили на молбата му, 13 се противопоставят на тезата. Постигнат е консенсус, който се запазва и до днес: „Не споменавайте теорията, че вирусът случайно е изтекъл от лаборатория, в статията“.
Това би трябвало да сложи точка на дебата, нали? Но не я слага.
Дискусиите продължават и сега. Спори се и кои са сериозните източници, на които стъпва информацията: дали това са само „тежките“ медицински журнали, или могат да се използват и други източници като например интервюта на лекари в телевизионни предавания и др. Достатъчно надежден източник ли е, например, цитат в The New York Times, The Guardian?
Отговорността е голяма и редакторите съзнават това – всеки грешен съвет може да коства живота на хора – така, както теорията за татула можеше да доведе до смъртта на лековерните индийци.
Най-голямото предизвикателство обаче си остава тенденцията подобни разгорещени спорове да водят до взаимни обвинения, грубости и обиди. Културните дискусии с уважителен тон нерядко излизат от релси. Налагат се ограничения, регистрират се вторични профили за препотвърждаване на изказани становища, хвърчат епитети.
Всичко това се е превърнало в „черна дупка“ за времето, което редакторите посвещават на Wikipedia. Оказва се, че по някои теми редакторите прекарват много повече време в спорене помежду си, отколкото в писане на съдържание за енциклопедията.
Това е огромен проблем. На теория в Wikipedia има над 280 000 доброволци, които правят редакции всеки месец, но се оказва, че на практика има малка група участници, които реално пишат съдържание. Споровете могат да оставят у доброволците горчив привкус – „разочаровани от проекта“ – и да ги накарат да се откажат изобщо от писането на статии в Wikipedia.
В комбинация с липсата на нови доброволци, които да се присъединяват към каузата, и все по-тежкия процес на включване на нови участници, заплахата от „изтичане на мозъци“ става все по-реалистична.
А това означава реална, дългосрочна беда за голямата онлайн-енциклопедия. Не само статиите за Covid страдат от този проблем. Всяка спорна тема потъва във водовъртежа на безкрайните спорове, които „изяждат“ времето на редакторите и подтикват много от тях да се откажат от своя принос.
Летящите коли по целия свят до 2030-а