Казахстан ще стане най-големия производител на зелен водород

Германската компания Svevind обяви колосален проект за производство на зелен водород в Казахстан. Планът предвижда внедряване на оборудване за производство на около 45 гигавата вятърна и слънчева енергия в обширните степи на Казахстан, които ще позволят добив на три милиона тона водородно гориво годишно.

Проектът напълно ще засенчи всички подобни инициативи, които в момента са в етап на планиране или изпълнение – той има два пъти по-голям производствен капацитет от Азиатския център за възобновяема енергия и се очаква да генерира пет пъти повече водородно гориво от проекта Enegix Base One в Бразилия.

[related-posts]

В момента най-голямата централа за зелен водород в света, канадската Air Liquide, осигурява само 20 MW пикова електролизна мощност – докато проектът на Svevind планира да пусне чудовищните 30 GW електролизатори.

Проектът все още е на ранен етап. Svevind едва наскоро подписа меморандум за сътрудничество с националната компания Kazakh Invest JSC, след като през май представи плановете си пред правителството на страната. Очаква се общата фаза на разработка, проектиране, възлагане и финансиране да отнеме от три до пет години, а изграждането и въвеждането в експлоатация на системата – още пет години.

Защо Казахстан? Този централноазиатски гигант без излаз на море е 9-та по големина и 18-та най-слабо населена държава на планетата с население от само седем души на квадратен километър. Безкрайните равнини на казахската степ заемат една трета от страната, а общата им площ е по-голяма от целия Пакистан. Освен това Казахстан е най-проспериращата държава в Централна Азия с икономика, силно зависима от износа на петрол.

Налице са огромно отворено пространство за производство на енергия от възобновяеми източници, удобни маршрути за износ на водород в Азия или Европа и местни амонячни, стоманени и алуминиеви заводи, които могат да използват добития водород.

Освен това всяка държава, която в момента е зависима от износа на изкопаеми горива, трябва да планира предварително икономическите си стратегии, тъй като светът ще се стреми да декарбонизира производството през следващите десетилетия.