Докторът, който излъчва на живо човешки аутопсии

Проследяването на живо на аутопсията не само предоставя на близките информацията, която търсят, но също им помага да се помирят със смъртта, да се справят със загубата си (снимка: CCO Public Domain)

Кърваво онлайн видео показва лекар, който разрязва скалпа на човешки труп, отлепва кожата назад, прорязва черепа и отстранява мозъка. Той вдига мозъка нагоре, за да може камерата да го покаже отблизо, като през цялото време обяснява процеса – пред онлайн аудитория. Лицето на трупа е покрито с кърпа. Вътрешността на черепа изглежда толкова празна, че вече не изглежда като да е част от човек. Зрители коментират и задават въпроси.

Това е архивен запис от януари 2019 г., публикуван на уебсайта Autopsy.Online – образователен проект, ръководен от Центъра за аутопсия в Чикаго. Центърът е основан от патологоанатома Бен Марголис – лекарят, извършил отстраняването на мозъка.

Всъщност Марголис предлага на клиентите си – обикновено членовете на семейството на починалия – една обичайна услуга, добре позната в 21 век – аутопсия на тялото на починалия близък. Но Марголис им предлага и нещо повече – да запише или излъчи на живо аутопсията. И мнозина, казва той, приемат офертата. Хората искат отговори на своите въпроси и виждат отлична възможност да ги получат.

В търсене на отговори

Живото предаване на процеса на аутопсия на мъртво тяло може да звучи зловещо или воайорско-извратено. Но Марголис вижда този род услуги като средство, с което семействата на наскоро починалите могат да получат отговорите, които търсят. Да проследят на живо аутопсията не само им предоставя информацията, която търсят, но също им помага да се помирят със смъртта, да се справят със загубата си.

„Семействата идват при нас, за да разберат какво се е случило”, каза Марголис пред изданието Futurism. Той основава Центъра за аутопсия в Чикаго през 2010 г. Архивирането на аутопсии чрез снимки или видеозаписи е често срещана практика. Но едва през януари 2017 г. Марголис си позволява за първи път да излъчва на живо, привързвайки GoPro камера към главата си и давайки на зрителите първокласна гледна точка „отблизо” към процедурата. Паралелно с това той обяснява всяка стъпка.

„При други видеозаписи на аутопсия камерата е на няколко метра от тялото и тя дава далечна перспектива”, казва Марголис, „а човекът работи надалеч – не знаете къде да гледате”. С камера на главата той показва всичко съвсем отблизо. По неговите думи, този подход е „потапящ” и позволява и най-голямото любопитство да бъде удовлетворено.

Записи за повторно гледане

Макар че излъчването на живо е ангажиращ проект, Марголис влага още повече усилия в друго – редактирани видеоклипове, които превръща в образователни ресурси. За да показва видеоклипове от центъра за аутопсии в Чикаго, Марголис е създал приложение в платформата Autopsy.Online, къдто се гледат записи с анотации от аутопсия.

Крайната цел на Марголис е да завърши виртуална „карта на тялото”, където зрителите могат да кликнат върху част от тялото и да гледат видеоклип на този конкретен орган, как се изважда и как се изследва – ресурс, който, според доктора, е особено ценен за студентите.

Що се отнася до коментарите, които се появяват в живото предаване, Марголис казва, че те до голяма степен са положителни. Понякога има „тролове”, които се изказват грубо, но повечето хора се ангажират с показвания материал по конструктивен начин.

„Това не е нещо нередно, това е човешкото тяло”, каза Марголис. „Всички имаме такова и е интересно”.

Дискретност

„Това е част от въпроса: как говорите за смъртта? Положих усилия да бъда деликатен”, казва Марголис. Той е забранил да се правят шеги по адрес на показването или дори на въпросите на други хора, дори ако отговорът изглежда очевиден за някои. „Ако задавате въпрос, няма проблем. Колко прекрасно, че можете да попитате! Ако сте готови да узнаете какво е мъртвият, тогава преподавайте. Помогнете на някого да узнае, изградете положително отношение”.

Въпросът за дискретността, поверителността и неприкосновеността е голям. Марголис казва, че веднъж е имал 1 милион души, гледащи на живо във Facebook – много очи, наблюдаващи разрязването на тяло на нечий починал член на семейството.

„Основните правила, свързани с аутопсиите на живо, са принципите да спазвате желанията на близките и да гарантирате личната неприкосновеност на починалия и неговото семейство”, каза специалистът по медицинска етика в Baylor College – Ейми Макгуайър. „И трябва да се отнасяте към тялото с уважение”.

Марголис полага усилия, за да запази анонимността на труповете. Преди да започне да записва, той прикрива лицето на починалия, както и всякакви разпознаваеми маркировки като татуировки по тялото. Той също така никога не разкрива възрастта на човека или други лични данни.

„Трябва да го направим по етичен начин и да дадем възможност на семейството да наблюдава спокойно”, казва Марголис.

Докторът вижда тези стъпки за анонимност като положителен знак, но също така отбеляза, че е важно да се гарантира, че записите се използват само за образователни цели.

Деликатност

„Аутопсията обикновено се случва, когато сме подозрителни за причината за смъртта, а това често включва лични или чувствителни житейски истории”, споделя Брендън Парънт, биоетик от Университета в Ню Йорк. В тази връзка Марголис казва, че прекарва повече от час, за да опознае членовете на семейството, които се обръщат към него за аутопсии, преди да обмисли възможността за видеозапис или излъчване на живо. В неговите формуляри за съгласие има отделни чекбоксове, които искат разрешение да правят снимки, видеозаписи, излъчване на живо или допускане на студенти в стаята.

Дори и роднините да са съгласни, Марголис изобщо не излъчва видеоклипове или предавания на живо, ако починалият е дете или ако случаят включва активно криминално разследване, например за заподозрян в убийство.

Аутопсия за живите

Но за тези, които са съгласни да се прави запис или предаване на живо на аутопсията, Марголис казва, че вижда жеста им като дар и начин да изгради „наследство”, подобно на даряването на орган или предаването на тялото в полза на науката.

„Това, което се случва в болницата, е прекъсването на връзката, на отношенията. Ако има някакъв начин за хората отново да дадат живот на този свят, това е важно за тях”, казва Марголис. „Това е като даряването на органи – те искат любимите им хора да имат още живот или да дадат още живот. Това е важно. Всичко, при което смъртта не е напразна, е прекрасно за тях”.

Марголис споделя за случаи, при които аутопсията е разкрила важни данни за генетични състояния или е помогнала да се определи дали живите роднини могат да наследят състояния като Алцхаймер. Въоръжени с тази информация, живите могат да продължат да задават по-правилни въпроси и по-ефективно да се погрижат за себе си и близките си.

„Аутопсията е винаги за живите”, казва Марголис.