Криптовалутите: от инвестиции до паралелни общества

Криптовалутите създават условия за „паралелни общества”, от каквито светът все повече има нужда (снимка: CCO Public Domain)

Криптовалутите са технологичният хит на новото време – като се започне от „старата” биткойн и се стигне до планираната Libra на социална мрежа Facebook и проектите на някои национални банки да създадат собствени криптовалути – всякакви организации навсякъде по света се опитват да грабнат предимствата на новата технология.

Днес тя е надраснала фазата на предполагаем „технологичен балон” и хората имат сериозни причини да се интересуват – и купуват – криптовалути. От една страна, инвестицията в тях наподобява вложение в недвижим имот. От друга – новата технология обещава успех и благосъстояние на тези, които навреме се ориентират правилно. Не на последно място криптовалутите създават условия за „паралелни общества”, от каквито светът все повече има нужда.

Койните като инвестиция

В момента криптовалутите приличат повече на активи, отколкото на валути, казва финансистът Джаред Дилиън – някогашен скептик по темата за виртуалните валути, но днес яростен техен поддръжник.

„Не можете да си купите почти нищо с койни и повечето хора възнамеряват просто да си ги купят и държат завинаги. А частта „завинаги” няма никакъв смисъл, тъй като феновете на криптовалутите смятат, че някой ден няма да има пари и просто ще подмятаме койни между телефоните си, за да си плащаме за разни неща. Навярно е така. При всички положения криптовалутите са чудесен метод за съхраняване на стойност”, казва Дилиън, цитиран от Блумбърг.

В допълнение към това блокчейн технологията е ценна, аргументира се финансистът. „Никое правителство не може да забрани биткойн или да ги изземе. Технологично е невъзможно – без част от технологията, известна като „квантов компютър”. Това е идеалният начин да премествате капитала безпроблемно и тайно по целия свят с минимални разходи”.

След етапа на технологичния балон

Подобно на много други технологии и тук е налице първоначален етап на риск от „балон”. Един такъв случай беше „дот-ком” балонът през 1999 г. Интернет носеше голямо обещание, а инвеститорите раздуха това обещание до безкрайност и балонът в крайна сметка се спука.

Но обещанието на интернет беше истинско – и над 20 години по-късно това обещание се изпълни и се разви един истински успешен пазар, който изобщо не е балон. Каква е равносметката? 99% от акциите на „дот-ком” фирмите изчезнаха, но останаха една шепа, чиито пазарни стойности достигнаха милиарди долари.

Паралелни общества

Освен финансова, койните имат и социална роля. Или по-скоро – ще имат. Все повече хора възприемат новите криптовалути като инструмент за освобождаване от ограниченията на съвременния живот и преминаване към едно по-свободно „паралелно общество”.

„Откажете се от системата” бе мотото на годишния хакерски конгрес, който се проведе в петък в Прага. Той събра стотици художници, разработчици на биткойни, хакери, активисти и специалисти по криптовалути. Някои от тях носеха маски, за да попречат на идентифицирането.

„Използвайте криптографската технология, за да си възвърнете неприкосновеността, да опазите свободата, да прекрачите прага на света на ограниченията и да си изградите втори”, заявиха организаторите.

Правителствата използват паспорти от десетилетия, за да идентифицират хората. Това обаче, според хакерите, води до кражба на данни и редица злоупотреби.

„Особено в този момент от историята наистина е важно да имаме отделна идентичност, да живеем в паралелно съществуване”, заяви Пол Розенберг, основател на компанията за защита на данните Cryptohippie. Според него, за много хора решението днес е да се преместят да живеят в по-либерална страна или да използват технологията на криптовалутите.

„Гърците са били децентрализирана цивилизация: имало е хиляди градове-държави. Гърците са ни дали върховни постижения на изкуството, науките, геометрията, драматургията”, добави Розенберг. Това до голяма степен може да се постигне днес чрез криптовалутната система.

Номадските общности са пример за паралелно общество, отделено от „заселени общности, които доминират над планетата”, подчерта Ник Мидълтън, географ, писател и преподавател от Оксфордския университет. „Правителствата обаче не обичат хората, които се движат”, каза той. „В Европа имаме цигани, които обичат да се придвижват свободно – и правителствата ги мразят. Те не могат да ги контролират, не могат да ги облагат с данъци, но също така е трудно да обучаваме децата им”.

Приветствайки криптовалутите като средство за освобождаване, Розенберг подчерта, че биткойнът – една от основните теми на хакерския конгрес – вече се превръща в знакова история на успеха. „Наблюдаваме как цяла икономическа система се появи от нищото”, каза той.

Глобалната криптовалута е обект на атаки, на огромно презрение и омраза, но въпреки това тя продължава да променя света, в който живеем, и да ни дава нещо, което все повече ни липсва.