Русия си оформя „собствен интернет“

От 1 ноември в Русия влезе в сила нов закон за организацията на устойчивата работа на руския сегмент на Интернет. Според официални лица, това ще е необходимо „при изключване на руския интернет от чужда инфраструктура“. Под сурдинка се говори, че това може да е „новата желязна завеса“ в света.

Говорителят на руското Министерство на съобщенията Евгений Новиков заяви вчера пред ТАСС, че потребителите няма да усетят промяна в качеството и скоростта на комуникациите. Според него, прилагането на закона върви по план.

Суверенният интернет

Законът е наречен още „закон за суверенния интернет“ и по същество дава на правителството пълен контрол над това, което се случва в руската част от интернет.

Доставчиците на интернет услуги в Русия бяха задължени да инсталират т. нар. мрежово оборудване за инспекция на пакети. Тази технология може да идентифицира източника на трафик и да филтрира съдържанието по различни критерии.

Законът също така изисква създаване на „домашна версия“ на адресацията в интернет: системата за имена на домейни (DNS). Това би улеснило властите да пренасочват трафика, без руските потребители да забележат, създавайки алтернативна интернет реалност в границите на Русия.

Законът за суверенния интернет беше приет още през април. Оборудването, което сега доставчиците трябва да имат в действие, позволява на руската телекомуникационна служба РосКомНадзор да блокира независимо и извънсъдебно достъпа до съдържание, което правителството определя като заплаха.

Подобна намеса може да се основава и на произхода на съдържанието, вида на приложението, на което е предадено, и други подобни. Според някои руски медии, оборудването е осигурено на интернет доставчиците от правителството.

Критики отвън

Медии от САЩ твърдят, че промяната е посрещната с бурни протести сред руснаците. „Сега правителството може директно да цензурира съдържанието или дори да превърне интернета в Русия в затворена система, без да казва на обществото какво прави или защо“, казва Рейчъл Денбър, заместник-директор за Европа и Централна Азия в Human Rights Watch, цитирана от hrw.org.

„Това застрашава правото на хората в Русия на свобода на словото и свободата на информация онлайн“, коментира Денбър. В руските медии липсва информация за протести или друг вид форми на недоволство.

„Законът за суверенния интернет“ има за цел да предостави правна основа за масово наблюдение и позволява на правителството ефективно да прилага съществуващото онлайн законодателство, което подкопава свободата на изразяване и неприкосновеността на личния живот, заяви още Human Rights Watch.

За да може един закон да даде правно основание за ограничаване на защитените права или свободи съгласно международните норми, той трябва да бъде изготвен с достатъчна точност – това е необходимо, за да се предвиди как може да се приложи законът. Прекалено широките и неясни разпоредби в закона за „суверенния интернет“ не отговарят на този стандарт.

Неясното определение на понятието „заплахи за сигурността“ оставя на властите да решат коя ситуация изисква проследяване, пренасочване или блокиране. Процесът не е прозрачен и отваря вратата за злоупотреби, заяви Human Rights Watch.

Блокирането може да варира от едно съобщение или публикация до текущо спиране на мрежата, включително изключване на Русия от световната мрежа или изключване на свързаността в рамките на Русия.

Оборудване за цензура?

Оборудването, което доставчиците на интернет услуги са длъжни да използват, прави задълбочена проверка на пакетите (DPI) – усъвършенстван метод за мониторинг на мрежата, който може да се използва за блокиране или проучване на интернет трафика. Експертите критикуват използването на DPI за цензура и надзор като нахлуване в личния живот на комуникациите и средство за пълна политическа репресия.

Въпреки че неотдавна съветник на президента Владимир Путин призна, че оборудването не е готово да бъде инсталирано в цялата страна до 1 ноември, медиите съобщиха, че то вече се тества в няколко града в Уралските планини и в Тюмен.

Законът може да се използва и за ограничаване на виртуалните частни мрежи (VPN) – често срещан инструмент за заобикаляне на блокирането на уебсайтове чрез филтриране на отделен VPN трафик. Русия вече има закони, ограничаващи анонимността в интернет, което прави незаконно доставчиците на VPN да предоставят достъп до забранени уебсайтове.

Законопроектът е изготвен „предвид агресивния характер на стратегията за национална киберсигурност на САЩ, приета през септември 2018 г.“, твърдят пък руски специалисти.

„При тези условия са необходими защитни мерки, за да се гарантира дългосрочната устойчива работа на интернет, да се подобри надеждността на руските интернет ресурси“, смятат авторите на инициативата.
Затова именно е нужно законът да отдели руския интернет от глобалния интернет, подчертават вносителите на текста на закона.

Колко струва независимостта на руския интернет

Сякаш по ирония на съдбата, стремежът на Русия да брани своята част от интернет ще трябва да разчита на чуждестранно оборудване, включително и американско. „В Русия такова оборудване не се произвежда, така че ще трябва да закупим чуждестранно от Cisco и Huawei“, отбелязва Карън Казарян, главен анализатор в RAEK.

Стойността на руската независимост на интернет е спорна, но според някои източници коства на бюджета 20 милиарда рубли. От тях 1,8 милиарда са осигурени още през април за създаването на Център за мониторинг и управление на мрежата, а останалата сума е предназначена за „информационна безопасност“.

Обособяването на руския интернет се различава драстично от „собствения“ интернет в Китай, подчертават специалисти. „Невъзможно е да се направи като в Китай“, твърди представител на „Роскомсвобода“. По думите му, инфраструктурно Китай и Русия са се развили по различен начин: в Китай „има малко трансгранични преходи на интернет трафика“, докато Русия има много.

Хронология

Въвеждането на новата норма става отведнъж – то е предшествано от серия стъпки за ограничаване на различни видове дейности или съдържание онлайн. Още от 2000 г. с подпис на президента Владимир Путин в Русия действа Доктрина за информационната безопасност в Руската федерация. Тя прерасна в по-сериозен и мащабен документ през 2003 г.

От 2012 г. в страната има „Закон за защита на децата от забранена информация“ със съответен черен списък на сайтовете в интернет. От 2013 има и поправки в закона за защита на авторското право, които позволяват блокиране на дадени онлайн ресурси заради нарушаване на авторски права.

От края на 2013 има и регулация, която позволява блокиране на сайтове и ресурси, които – по преценка на Генпрокуратурата – „подтикват към масови безредици и екстремистки дейности“. През 2014 пък беше приет така нареченият закон за блогърите, задължаващ популярни блогъри и сайтове, които се четат повече от 3 хиляди души на ден, да се регистрират като медии. За тях важат ограниченията, установени за конвенционалните медии.

От юли 2016 г. в действие е т. нар. „пакет Яровая“ – два закона, които задължават телекомуникационните оператори и организаторите на разпространение на информация в интернет да съхраняват в Русия всички предадени от потребителите данни, включително видео и изображения, и да предават тази информация към правоприлагащите органи.

Освен това пакетът задължава организаторите на разпространението на информация да идентифицират своите потребители. Те трябва също така да предават информация на федералните изпълнителни власти относно методите, използвани за кодиране на съобщения, ако трябва да бъдат декриптирани (ключове за криптиране).