Често чуваме думата „умен”, прилагана към ежедневните дигитални технологии – умни телефони, умни телевизори, умни уреди, но се говори и за умни сгради. Това обаче е една от сферите, в които ще наблюдаваме най-силно развитие – показателно е, че огромни бюджети на водещи технологични компании са насочени именно в тази посока.
Анализаторите прогнозират „сравнително оптимистичен растеж” за този сектор. Обемът на пазара се изчислява от 15 млрд. долара през 2014 г. до 58,2 млрд. долара през 2018 г., като е очаква в следващите няколко години размерът му да достигне доста по-голяма сума. Според анализаторите, до 2023 г. пазарът на системи и решения за умни сгради ще възлезе на 140 млрд. долара.
Млада идея
За момента обаче идеята за интелигентната сграда е все още „млада”. Липсва общоприета дефиниция какво точно е умната сграда. Един от най-добрите примери, който илюстрира концепцията, е контролът, ориентиран към обитателите (КОО). Това включва използване на данни, събрани за обитателите, за вътрешната среда и за външния климат – с цел оптимизиране на комфорта в помещенията и повишаване на енергийната ефективност.
Данните, които се събират, обхващат всички „критични” функции на сградата – осветление, отопление, ток, сенници, щори на прозорци, климатизация и др. На база събраните данни тези функции следва да се управляват от система за управление, която „научава” информация за тертипите на потребление, навиците и тенденциите в използването на светлината, отоплението, климатизацията. При големите сгради с десетки или стотици обитатели това може да има огромен ефект върху общите разходи за енергия.
Информационна оскъдица
Въпреки че концепцията за интелигентната сграда е вълнуваща и предизвикателна, тя все още е обект на най-различни експерименти в рeалността. В нов документ, публикуван в сп. „Building and Environment”, Мохамед Оуф разглежда казусите в съществуващите изследвания на КОО. Неговият анализ е изготвен в съавторство с Джуни Йънг Парк от Тексаския университет в Остин и колегите му от Университета Карлтон, ETH Zürich и Университета в Южна Дания.
„Прегледахме литературата по тази тема и анализирахме подробно различните параметри в детайл”, казва Оуф, доцент в катедра „Строителство, гражданско и екологично инженерство” в Школата по инженерни и компютърни науки Gina Cody. „Разбрахме, че много малко изследователи са успели да приложат действително тези подходи за контрол в реални сгради по много логистични причини”.
Оуф и неговите колеги изтъкват пред Techxplore, че изследванията в областта на КОО все още са сравнително оскъдни. Учените са идентифицирали 120 публикации по темата, от които обаче само 42 проучвания включват полеви измервания и анализ на добитите данни. Повечето са само концептуални проучвания или симулации.
Освен всичко е налице и известно „изкривяване” на картината, защото всички проучвания са насочени към проекти в северноамерикански или европейски региони и касаят само академични или офис-сгради.
Ключови въпроси
Налице са няколко предизвикателства, които индустрията тепърва трябва да реши. Единият е властта на потребителите в бъдещите умни сгради. Дали вграждането на автоматизиран контрол трябва да даде приоритет на „изкуствения разум” в системите за управление? Или трябва да се фокусира върху поведението на обитателите и взаимодействието им със сградните системи? Колко физически контрол трябва да има даден обитател в една автоматизирана сграда? Кои показатели са с приоритет – тези на комфорта или тези на енергийната ефективност? Къде е правилният баланс между тях?
Второ, зависимостта на КОО от събирането на данни означава, че трябва да се разрешат сериозни технологични проблеми и проблеми с поверителността. За правилното функциониране на умните сгради ще е критично събирането на данни за поведението на потребителите, но това не бива да идва с цената на компромис на личната им неприкосновеност.
Специалистите са на мнение, че картината е предизвикателна, но оптимистична. Развитието на умните сгради е все още „в зората” си и тепърва ни очаква голям напредък в областта.