Електромобилите трудно ще донесат промяната, която очакваме

Е-колите от висок клас не са достатъчни за електрифициране на личния транспорт
(снимка: CCO Public Domain)

Преди две години на пазара на електромобили изненадващо нахълта Dyson – фирма, която е известна със своите прахосмукачки без торбички и други уникални домакински уреди, но не и с нещо за автомобилния пазар. Основателят и главен инженер Джеймс Дайсън обаче е дързък предприемач. Той заяви намерението империята му да започне да прави е-коли – план, подплатен с инвестиция от поне 2,7 млрд. долара и персонал от 400 души.

Година по-късно Dyson обяви, че ще произвежда електрическите си автомобили в Сингапур, започвайки от 2021 г. Наскоро обаче, без фанфари, фирмата обяви, че се отказва от този план. Според експертите, това е съвсем очакван ход: появата на още едно луксозно електрическо превозно средство на пазара няма да донесе промяната, която всички очакваме от новото поколение електрически превозни средства.

Всеки иска да произвежда електромобили

Почти не остана марка, която да не е заявила плановете си да прави електрически превозни средства. Някои, които са по-дръзки или просто са притиснати от имиджови и регулаторни проблеми, направо загърбиха традиционните бензинови и дизелови двигатели и се насочиха към предлагането на хибриди и изцяло електрически коли.

На фона на това преориентиране решението на Джеймс Дайсън да отмени проекта си за електрически автомобили в Сингапур не може да е лесно. Пазарът расте и очевидно „бъдещето е на електромобилите”. Dyson е отделила четири години и милиони долари за разработване на своя е-автомобил. Защо изведнъж реши, че такъв продукт не е търговски жизнеспособен?! И то в Сингапур, където – на всички е ясно – има достатъчно платежоспособни клиенти.

Трябва да сме наясно, че разработването на автомобил с нов вид задвижване е голямо начинание за всяка компания, дори и за тези с огромни финансови възможности и човешки ресурси. Това е важен фактор, защото новите играчи на подобен пазар обикновено нямат капитала и опита, необходими за стартиране на производствена линия за автомобили, за да се конкурират „на едно ниво” със съществуващите играчи. Когато обаче имаш и капитала, и хората, и производствените бази, да се откажеш от голямо бизнес-начинание е събитие, което е знаменателно.

По-малко автомобили в Сингапур

От началото на 2018 година в Сингапур действат нови правила за притежанието на автомобили. Лимити имаше и по-рано, но от миналата година Органът за сухопътен транспорт (LTA) затегна още повече условията за собственост на коли, като посочи недостига на земя и наличието на обществен транспорт като причини за ограничаването.

Ограничителната система на мегаполиса допуска регистрирането на съвсем малък брой нови автомобили годишно. Конкретно за 2018 г. бе обявена нулева ставка за регистрация на нови частни коли. В резултат на това в града-държава с население над 5 млн. души има регистрирани само около 600 хиляди автомобила (за сравнение, в София са над 1,5 млн.)

Освен ограничението за броя на новорегистрираните автомобили, като лост за управление на собствеността на коли се използват и финансови методи: един автомобил от среден клас в Сингапур обикновено струва два до около четири пъти повече, отколкото другаде по света. Според неотдавнашен доклад на Дойче Банк, нов автомобил, за който американците и британците биха платили 24 000 долара, в Сингапур ще се продава за 90 000 долара.

Накратко, Сингапур не е обещаващ пазар за нови, луксозни коли. И за коли изобщо. Може би съседните мегаполиси са? Джакарта, Манила и Банкок определено нямат такива лимити като Сингапур и имат много регистрирани превозни средства.

Там обаче колите не са популярни като цяло. Автопаркът се състои предимно от скутери и триколки (вкл. прословутите индийски „тук-тук”). Това са малки, пъргави возила, които се задвижват от изкопаеми горива. Всъщност, най-често тягата им идва от смес от бензин и масло, което пък е водеща причини за гъстия и отровен смог в тези мегаполиси. И все пак – те са малки, евтини, лесни за поправяне.

Още един луксозен автомобил

„Има още един важен извод, който трябва да се направи от разглеждането на потенциалния пазар на електрически превозни средства”, по повод решението на Dyson анализаторите Хари Хостър, професор по физико-химия в Университета Ланкастър, и Кати Мейсън, специалист по маркетинг, пазари и мениджмънт в същия университет, цитирани от The Conservation. Според тях, разработването на е-автомобили от висок клас няма да е достатъчно за електрифициране на личния транспорт, когато пазарът дава толкова много причини да караш старата си, малка, пъргава бричка.

Скутерите и триколките са маломерни, заемат значително по-малко място от колите, движат се много по-лесно. Те са идеално решение за големите, гъсто населени градове, където трафикът е натоварен, а пътните възли са склонни да се „задъхват” в плен на огромни задръствания.

Това означава, че маломерните електрически превозни средства – електрифицирани скутери, триколки и други дребни возила – има много повече смисъл за големите градове, отколкото създаването на още едно двутонно 4- или 5-местно чудовище с лъскав изглед. Те са тези, които могат да сбъднат новия идеал на градските власти във все повече страни по света – по-малко място, заето от автомобилите, повече пространство за хората, повече зеленина, по-чист въздух.

Освен това превозните средства от класа на скутерите не се нуждаят от най-новото поколение скъпи литиево-йонни батерии, казват Хостър и Мейсън. Това колко енергия могат да съхраняват е по-малко важно от способността за лесна подмяна или дори поправяне на батериите. Където е възможно, резервните части за превозни средства като колела или спирачки трябва да бъдат идентични на предлаганите на съответните местни пазари.

Истинската „революция”

Това са факторите, които могат да променят мобилността и да осмислят появата на новия източник на енергия за движение – електричеството. Това би била и истинската, смислена „революция” в света на автомобилите. Когато се отървем от илюзията, че е нормално да задвижваме 1-2 тона „желязо”, за да се превозят 1-2 души, и проектираме превозните средства малки, пъргави и енергийно ефективни, електрическото задвижване наистина ще има смисъл и транспортът ще бъде далеч по-адекватен.