Изкуственият интелект и краят на професията на преводача

AI преводачите все още са само инструмент, който помага на хората „да добият идея за какво става дума”
(снимка: CC0 Public Domain)

Няколко дузини професии са на път да изчезнат, защото дейността им скоро ще бъде извършвана от машини с изкуствен интелект, уверяват ни технологичните експерти. Измежду всички тях, според специалистите, е и тази на преводача.

Google Translate направи революция, превеждайки между почти всички възможни езици на света, а отскоро дори в реално време. Преводачите изглежда не споделят разбирането, че скоро ще станат излишни. Може би просто ги е страх от това, което предстои?

Далеч от истинския разум

Машинният превод е далеч от момента, в който ще замени истинския преводач, казва пред The Atlantic Дъглас Хофщадтер – дългогодишен преводач, боравещ с няколко езика, сред които английски, немски, френски и китайски, известен с превода си на Пушкиновия „Евгений Онегин” от руски на английски.

С няколко експеримента в Google Translate Хофщадтер успява да се увери, че изкуственият разум е далеч от това, което реалният разум умее – да разбира. Моментът, в който преводачите ще имат причина да отстъпят своя стол на машините, е все още далеч, доказва Хофщадтер.

В писмо от 1947 г., математикът Уорън Уивър, защитник на ранния машинен превод, казва на Норберт Винер, ключова фигура в кибернетиката: „Когато гледам статия на руски език, си казвам: „Ха, това в действителност е написано на английски, обаче е кодирано с някакви странни символи. Сега ще трябва да го декодирам”.

Няколко години по-късно обаче същият човек споделя съвсем различна гледна точка: „Никой разумен човек не смята, че машинният превод може да постигне елегантността и стила [на превода чрез преводач]. Пушкин няма причина дори да трепне”.

За човек, който някога е превеждал текстове като тези на Шекспир или Пушкин, изказването на математика има дълбок смисъл. Нима е способна една машина да създаде превод, в който ги има и римите, и ритъмът на речта, и всичките нюанси на думите с техните фини значения и оттенъци?

Какво (не)могат невронните мрежи

Днес машинният преводач претендира да е много по-способен, по-кадърен в тази работа, защото разчита на „дълбоки невронни мрежи”. Това кара все повече експерти да настояват, че хората-преводачи скоро ще станат просто контрольори на превода, редактори – хора, които преглеждат готовия превод и само в случай на нужда се намесват, за да оправят някоя и друга грешчица.

Хофщадтер подлага на изпитание тази теза, експериментирайки с няколко текста на френски, немски и китайски. Опитът му доказва, накратко казано, че Google Translate може доста добре да „декодира”, ако използваме отново думите на Уивър – ала не и да разбира, за да може да предаде смисъла на превеждания текст. Услугата на изкуствения разум се свежда до сбор от преведени думи, но те трудно могат да предадат смисъла поради липсата на… осмисляне.

В първия си опит Хофщадтер подава на машинния преводач текст за превод от английски на френски, който гласи: „В тяхната къща имаше от всичко по две бройки. Там стояха неговата кола и нейната кола, неговата хавлиена кърпа и нейната хавлиена кърпа, неговата билиотека и нейната библиотека”.

Предизвикателството изглежда неголямо, ала във френския език думите „негов” и „неин” не се съгласуват с притежателя, а с вещта, която е обект на притежание. Преводът на машината се оказва катастрофален. Не става ясно на кого е колата, на кого е хавлията – програмата използва едни и същи думи и в двата случая.

„Ние, хората, знаем различни неща за семейния живот – за двойките, за домовете им, за личните вещи, за споделените вещи, за ревността, за гордостта, за конкуренцията, за неприкосновеността и много други фини неща, на фона на които изглежда странно в една семейна двойка да има хавлиени кърпи с бродерия „неговата” и „нейната”, разсъждава Хофщадтер.

„Ала машинният преводач не е наясно с тези ситуации. Той не е наясно със ситуации изобщо. Той знае само низове от думи, които са съставени от низове от букви. Той обработва низовете мигновено, но не осмисля, не си представя, не си спомня, не разбира”, казва ученият.

Не по-малко странности възникват в превода между английски и немски език, както и обратното. В подадения текст става дума за сложна политическа обстановка и група професори, които решават да бранят своя факултет от „нежелани” хора – такива с противоположни политически разбирания. В директния превод обаче машината нарича последните „странни”. Макар че буквалното заместване на думите допуска подобен превод, смисълът напълно се изгубва.

Най-показателен сред експериментите на Хофщадтер обаче се оказва преводът между английски и китайски. В един абзац преведен текст се появяват дузина странности, които или изменят, или тотално съсипват смисъла на оригинала. Главният герой Жунгшу, който е преподавател и обгрижвал своите студенти, готвещи се за завършване, се оказва сам по себе си завършващ студент. На места името му е преведено като „Жунгю” или с други вариации. Някои изречения въобще нямат смисъл.

В последното си изречение обаче оригиналният текст казва нещо, което и Хофщадтер не разбира. Главният герой трябва, буквално преведено, да „южно книга зала ходи помощник”. Този каламбур не може да звучи смислено и Хофщадтер признава, че за него самия тази фраза е абсолютно непонятна. За да я преведе, той се принуждава да седне и да чете, за да научи за китайската история и култура нещо, което не е знаел по-рано.

„Открих, че терминът датира от династията Цин (1644–1911 г.) и касае интелектуалец-помощник на императора, чието задължение е било да помага на императора (в южния кабинет на императорския дворец) да изготвя стилно официалните си изявления. Двата китайски знака, които поотделно означават „върви пеша”, всъщност образуват дума, обозначаваща „помощник”. И така, имайки предвид тази информация, се оказа, че става дума за специалния помощник в южния кабинет”, разказва Хофщадтер.

Фино изкуство

По ирония на съдбата той научава всичко това след търсене чрез най-популярната търсачка. „Доста е странно, че Google Translate не може да се обърне към услугите на Google Search, за да разбере смисъла на превода”, коментира Хофщадтер. Иначе казано, машинният превод успява да генерира купчина думи, салата от произволни слова, но те не образуват смислено твърдение.

Случилото се дава основание на Хофщадтер да подчертае, че преводът е изключително фино изкуство, което се опира на човешката практика, на знанието и многото години жизнен опит, както и на въображението. Това са неща, които изкуственият разум няма и надали скоро ще има – поне не и в предстоящите няколко години, за които компютърните изследователи настояват, че ще донесат голямата промяна – заместването на професионалиста от компютъра.

Когато изкуственият разум започне да разбира пълноценно, когато има жизнен опит и спомени, когато е способен да мисли, да е изобретателен, да има въображение, да е весел, тъжен, носталгичен, въодушевен, уплашен, обиден, обнадежден и т.н., тогава навярно ще е и способен да превежда между различните езици, казва Хофщадтер. Дотогава той си остава инструмент, който просто помага на хората „криво-ляво да добият идея за какво става дума”.