Един дрон може да сади по две дървета в секунда, уверяват технологичните специалисти
(снимка: CC0 Public Domain)
С наближаването на пролетта горските стопанства се стягат за новия залесителен сезон. В днешно време там обаче има нови „колеги”: дроновете. Британската технологична компания Dendra твърди, че може да засади 500 милиарда дървета до 2060 г. с помощта на изкуствен разум и дронове. Тя не е единствената, която предлага безпилотни апарати да извършват залесяване.
Един дрон може да сади по две дървета в секунда, уверяват от Dendra. Според изчисленията на компанията, ще са необходими само 400 екипа от по двама оператори на дронове, с по 10 дрона на екип, за да се засаждат 10 милиарда дървета всяка година. Това ще означава не само голяма ефективност, но и много по-ниска цена от традиционния метод за засаждане – на ръка.
Целта е да се засадят 500 милиарда дървета до 2060 г. на трудно достъпни места. В начинанието няма нищо самоволно. Екипът работи заедно с колеги инженери, ботаници, лесовъди, биолози, дрон-пилоти и други специалисти.
Как работи?
Първо, зоните за залесяване или презалесяване се идентифицират с помощта на комбинация от сателитни снимки и данни, събрани от дронове с камери. Системата с изкуствен разум „разчертава” картата на залесителните дейности. Тя проектира кой дрон откъде да мине. Резултатът е добре координиран „рояк” от безпилотни апарати, който се движи така, че да се постигне максимално покритие най-бързо, лесно и с най-малко излишни движения.
После идва ред на специализираните дронове за засаждане. Те се вдигат в небето, натоварени със семена. Използвайки въздух под налягане, изстрелват семената в земята – със скорост 120 капсули в минута. Всяка капсула представлява малък конус от биоразградим материал, в който има покълнали семена и хранителни вещества.
След залесяването някои фирми прилагат и наблюдение чрез дронове. Те периодично изпращат летателни машинки с камери, които да заснемат състоянието на терена, да отброят колко фиданки са поникнали, да докладват дали по тях всичко е наред или има признаци на болест или друго увреждане.
В някои случаи след залесяването се изпращат и дронове, които да разпръскват торове, за да подпомогнат порастването на дърветата.
Стъпка за промяна
Световният фонд за природата (WWF) изчислява, че планетата губи по повече от 75 000 квадратни километра гори годишно. Това се равнява на горски масиви с площ колкото 27 футболни игрища всяка минута! Щетите от подобна загуба на гори са многобройни – като се започне от изгубения потенциал за улавяне и съхранение на въглероден двуокис и се стигне до ерозия, суши, наводнения и всякакви бедствия, които връхлитат човешките селища впоследствие.
За съжаление всички усилия на залесителните стопанства по света не могат да смогнат на този темп на обезлесяване. С дронове обаче властите биха могли да възстановяват горите 150 пъти по-бързо от засаждането на ръка – при това до 10 пъти по-евтино.
Работа с местните общества
Освен с екип от учени, всяка инициатива за залесяване с дронове неизменно трябва да работи с местните общности. Хората от регионите на залесяване и презалесяване трябва да са ангажирани в процеса на възстановяването на горите. Това не е трудно – на повечето места местните жители осъзнават важността на лесовете и са готови с ентусиазъм да помагат за залесяванията. Най-често това означава някакъв вид грижа за засадените дървета след намесата на дроновете.
Показателен е примерът на Dendra, която по-рано, преди да се преименува, осъществи проект за залесяване с мангрови дървета в Мианмар. Начинанието бе инициатива на местната общност, но отначало хората засаждаха дърветата на ръка. Това отнемаше много време и усилие. След намесата на дроновете остана местните хора само да наглеждат новопоникналите дървета и да ги пазят от опасности.
Звучи чудесно ама къде ще залесяват?
Не останаха земи за гора, от гладното и настъпващо човечество.
Точно обратното СЕЧЕ и ГОРИ истинска вековна гора за да подсигури съществуването си!
България ще изгради кибервойски в периода 2026–2032 г.
Едновременно с това ще продължи разширяването на една от важните системи – КИС – „Щит”, като в нея ще бъдат изградени допълнителни възли. Предстои също да се разширява и натовската мрежа в БА и Въоръжените сили за поддържане на постоянна свръзка и осигуряване на личния състав. В рамките на друг важен проект, по който Стационарната КИС работи вече втора година, през 2020-а ще бъдат доставени 750 лаптопа и настолни компютри. След като им бъде качен лицензиран софтуер, чрез Комуникационно-информационния център машините ще бъдат разпределени към структурите и формированията от БА и Въоръжените сили.
И брат Боев ми разправя, че Учителят казал, че
в бъдеще ще имаме самолети за Братството, ще ходим там.
Ще взимаме закуската на Рила, обеда на Пирин, не знам си къде вечерята и т.н.
Казвам: „Брат Боев, и аз ще бъда авиаторът”, нали, защото стара мечта.
– „А-а, каза, всеки ще си има свой, Учителят казал, всеки ще си има свой аероплан, с който ще може да лети.
Ще има и общи, но всеки ще си има и свой аероплан, с който ще може да лети.”
НАСА оповести, че дефектен софтуер е застрашил космическата капсула “Старлайнър” при първия й тестови полет през декември м.г., предадоха Асошиейтед прес и Франс прес.
Не са се хванали щото сте ги садили на намаляваща⬇(14 дни) луна изнесно като разсипия луна.
Сей на 7 ден от увеличаваща⬆(14 дни) се луна.
Естествен разум би бил от по-голяма полза.
Като ученици през 80-те ни изкараха “доброзорлем” да садим борчета един съботен след обяд. Насадихме поне 200 броя по всички правила, даскала идва, заврта пергела за да очертае периметъра който ще се копа. След като завършим идва пак с едно като кръст, за да измери дали сме копали достатъчно дълбоко, подва го и ако страничните летви на кръста са над околната земя, значи не е достатъчно.
После още два след обяда пак ни изкарваха да ги поливаме. Аз лично обичам зеленината и си представях какъв свежарски парк ще стане.
Познайте – не се хвана нито едно. Още на другата година поляната оголя както си беше. Не знам, може партидата да е била кекава, може да не е бил правилен сезон за такива работи.
Та да, върло съм скептик като гледам или слушам (че съм гледал и по НГ) подобни твърдения.
Да го метнеш от дрона е едно ,а да порасне дърво е съвсем друго. Без да копнеш дупка ,колко ще оцелеят до първата си година? 1/1000 … 1/10 000… ?
C дронове да възстановяват горите 150 пъти по-бързо
при тдо 10 пъти по-евтино
Както в Турция – засадиха ги и изсъхнаха.
Трябва и поливане, само бурените се хващат без вода.