Повечето страни, вкл. България, показват подобрение в показателите за киберсигурност
(снимка: CC0 Public Domain)
Дания е държавата с най-добри показатели за киберсигурност за 2020 година, показвайки образцово поведение в законодателството в областта, както и минимален брой на реализираните кибер-атаки, според нов анализ на изследователите от Comparitech. На другия край на спектъра е Алжир – номер едно по лоша киберзащита, с възможно най-слаба правна рамка и голям брой дигитални „инфекции”.
България се класира на 42 позиция в списъка на страните с най-лоша киберсигурност, в която са оценени общо 76 държави. За предходната година страната ни е била на 21-во място в този мрачен списък, но сега е една от петте с най-добър прогрес, сочи докладът на Comparitech.
Все по-голяма част от нашите лични данни биват съхранявани онлайн. Затова киберсигурността е от изключително значение. Но къде хората се радват на най-добра киберсигурност?
Миналата година проучването разгледа 60 държави по 7 показателя и откри огромни разлики в редица категории – от процента на злонамерен софтуер до законодателството, свързано с киберсигурността. Всъщност никоя държава не показва „най-високата класа” в областта на киберзащитата. Всички анализирани държави се нуждаят от значителни подобрения. И все пак, при някои картината е по-оптимистична от други.
Критерии
Държавите биват оценявани по седем критерия, което ги подрежда в списък, започващ с най-малко безопасните и завършващ с най-безопасните страни:
- Процент на мобилните устройства, заразени със злонамерен софтуер;
- Процент на компютрите, заразени със злонамерен софтуер;
- Брой на атаките с финансов зловреден софтуер;
- Процент на всички телнет атаки, идващи от страната;
- Процент на потребителите, атакувани от криптокопачи;
- Най-добре подготвени страни за кибератаки;
- Страни с най-актуално законодателство за киберсигурност.
„Установихме, че резултатите на повечето страни са се подобрили от миналата година. Но поради по-големите усилия за киберсигурност от по-голямата част от страните, това означава, че някои от най-добре представилите се миналата година са слезли в класацията”, казват от Comparitech.
За 2020 година в списъка има 76 държави, тоест с 16 повече от миналата година.
Къде е най-зле
Според проучването, Алжир все още е най-малко сигурната в киберпространството страна в света, въпреки че нейният резултат се подобрява леко. Тъй като няма ново законодателство в сферата, тя все още е страната с най-слаба нормативна база (съществува само един законодателен акт – относно личния живот). Страната се представя зле откъм степен на заразяване с компютърен зловреден софтуер (19,75%) и подготвеност за кибератаки (0,262).
Други държави с лоша киберсигурност са Таджикистан, Туркменистан, Сирия и Иран. За сравнение, година по-рано мрачният списък бе оглавяван от Индонезия, Виетнам, Танзания и Узбекистан.
Страните с най-лошо представяне в конкретните категории са:
- Най-висок процент на мобилни злонамерени програми: Иран – 52,68% от потребителите;
- Най-голям брой атаки на финансов злонамерен софтуер: Беларус – 2,9% от потребителите;
- Най-висок процент от компютърни злонамерени програми: Тунис – 23,26% от потребителите;
- Най-висок процент телнет атаки (страна на произход): Китай – 13,78%;
- Най-висок процент атаки от криптокопачи: Таджикистан – 7,9% от потребителите;
- Най-слаба подготвеност за кибератаки: Туркменистан – 0,115;
- Най-слабо актуализирано законодателство за киберсигурност: Алжир.
Коя е страната с най-добра киберсигурност?
Констатациите разкриват, че Дания е най-надеждната страна откъм киберзащита в света. За миналата година лидер беше Япония.
Другите страни с най-добри резултати включват Швеция, Германия, Ирландия и Япония, докато Франция, Канада и Съединените щати са изтласкани от първите пет места на най-сигурните киберзащитни страни и съответно са слезли на 9, 6 и 17 място.
Швеция е забележителна с това, че демонстрира подобрение във всички категории, с изключение на телнет атаките. Тя е и страната с най-добра оценка по показателя атаки с финансов злонамерен софтуер, като засегнати са само 0,1% от потребителите.
Драстично подобрение по показателя злонамерен код за финансови атаки бележи Германия: спад от 3% от потребителите до 0,5%.
Разглеждани спред различните категории, лидерите са:
- Най-нисък процент на заразяване с мобилен софтуер: Финландия – 0,87% от потребителите;
- Най-нисък брой атаки на финансов злонамерен софтуер: Дания, Ирландия и Швеция – 0,1% от потребителите;
- Най-нисък процент компютърни злонамерени програми: Дания – 3,15% от потребителите;
- Най-нисък процент телнет атаки (като страна на произход): Туркменистан – 0%;
- Най-нисък процент атаки от криптокопачи: Япония – 0,17% от потребителите;
- Най-добра подготовка за кибератаки: Великобритания – 0,931 резултат;
- Най-актуално законодателство за киберсигурност: Франция, Китай, Русия и Германия.
Най-голям прогрес
Анализът на Comparitech показва, че резултатите на повечето страни са се подобрили от миналата година – някои повече от други. Резултатът на Индонезия бележи най-голям напредък – от 54,89 миналата година до 31,33 тази година.
България е сред петте държави, отбелязали най-голямо подобрение на показателите си за киберсигурност: 68% подобрение в сравнение с 2019 г. Други отличници са Украйна, Германия, Португалия и Хърватия.
Изводи
Никой не бива да си мисли, че доброто представяне в подобна класация означава, че там киберсигурността е стопроцентова и гарантирана. Защитата във виртуалното пространство е обект на постоянно предизвикване и по нея трябва да се работи всеки ден, неуморно, без почивка.
Окуражаващо е да се види, че повечето държави са се подобрили като цяло, казват анализаторите. Никоя държава не доминира във всяка категория, така че всяка страна има поне няколко направления, в които се нуждае от сериозно подобрение. Независимо дали трябва да засилят законодателството си или потребителите се нуждаят от по-добра защита на своите компютри и смартфони, всяка държава има още дълъг път да извърви.
И, тъй като пейзажът в киберсигурността непрекъснато се променя, на дневен ред остава неизменната задача държавата да се стреми да бъде „една крачка напред” пред киберпрестъпниците.
