Да публикуваме хубави неща в социалните медии

Платформите на социалните медии в интернет са печално известни с невероятната си способност да разпространяват лоша информация, особено по време на криза. Постоянното четене на коментари и споделени новини относно глобалната епидемия може да докара човек до депресия или нервен срив.

Някои хора вече се отдръпват от Facebook и социалните мрежи – с цел емоционално самосъхранение. Нещо, което можем и е желателно да направим в този момент, е да публикуваме обикновени, ежедневни, „земни” неща от живота си.

„Наше морално задължение сега е да публикуваме отегчителното си ежедневие в Instagram”, казва Кайтлин Тифани, автор на „The Atlantic”. Изглежда пресилено, но има основание. Каквото и да отворим днес в интернет – новинарски сайтове, социални мрежи, електронни пощи – всичко бъка от мрачни новини и зловещи предсказания. И ако сами не спрем да повтаряме и споделяме тези изнервящи информации, сами ще се докараме до полуда.

Позитивни и приятни гледки

Специалистите препоръчват да говорим за приятните неща от ежедневието си в публикациите и да снимаме приятните моменти за споделяне в социалните мрежи, където се разчита на образ. Например, можем да се похвалим със снимка на пресадените в по-голяма саксия цветя, на ремонтирана маса у дома, която отдавна е чакала своята поправка, на току-що опечен сладкиш с приятно издигаща се над него пара.

Лица, лица, лица

Нещо, което много ни липсва в периода на социална изолация, естествено, е общуването. Имаме несъзнателна потребност да виждаме хора, най-вече да виждаме лица. Неотдавна проведено проучване на Университета Гранада в Испания бе установило, че пулсът на хората се учестява при вида на снимки на лица – особено на физиономиите на близки и обичани хора.

Ето, че в Италия хората, които вече доста време са в социална изолация, излизат по балконите и се подават от прозорците си, за да видят други хора, да срещнат нечии погледи, да почувстват човешкото присъствие в образ и глас.

Без предубеждения

Специалистите по сигурност винаги са съветвали хората да избягват публикуването на снимки и видео, които разкриват лична информация, подробности от дома и въобще всичко, което дава нишан на потенциални крадци, изнудвачи и бандити къде и какво могат да намерят, как могат да влязат, какво лесно може да се задигне.

„Сега не е времето да се тревожим, че публикуваме прекалено много в Instagram”, казва пък писателката Ребека Дженингс.

Истината, разбира се, е там – по средата. Сега можем да си позволим да покажем малко повече от дома си, от личното си пространство. Не е страшно, че някой ще види как изглежда кухненският ни плот от снимката с горещия, току-що опечен сладкиш, защото това няма да му даде кой знае каква представа какво може да открадне и откъде. И все пак, по-добре е да изключим гео-локационното маркиране на снимките.

Повече видео

Гледането на видео във време на социална изолация още повече помага да се преодолее чувството за самота. Видео-форматът помага на хората да чувстват общуването, да се усещат въвлечени в някаква социална дейност. Можем да чуем човека отсреща да говори, да видим как се движи, да проследим жестове и мимики – всичко това е важно за усещането за присъствие. Можем да забележим как възрастните хора оставят телевизорите си включени постоянно – за да бърборят, за да се чува човешки глас в дома.

От своя страна всички ние можем да правим повече видеоклипове, да ги споделяме в социалните медии, да ги изпращаме до своите близки. С тези от тях, които боравят добре с технологиите, можем да се срещаме с помощта на видеоконференции.

Публикуването като благотворителност

В своята книга от 2004 г. „Надежда в мрака” писателката Ребека Солнит разказва как след атентата на 11 септември 2001 хората масово се втурват да даряват кръв – един дълбоко човешки стремеж за подкрепа, в който хората „предлагат живота на телата си непознати”. Днес кръводаряване не е нужно, а и струпването на много хора на едно място е опасно, ала споделянето на обикновени, човешки неща от ежедневието и показването на човешките ни лица е това, което може да помогне на околните да се почувстват по-добре.

Звучи глупаво, но е въпрос на социална отговорност да го сторим, за да съхраним психичното си здраве, за да се почувстваме по-добре и да съхраним надеждата и вярата.