Много части от света са същинско главоболие за доставчиците на телекомуникационни услуги, които разширяват мрежите си. Разпръснатите общности, поради своето естество, изискват повече инвестиции в инфраструктура, а обслужват по-малко клиенти и съответно носят по-малка възвръщаемост.
Докато в града един кабел може да свърже десетки и дори стотици клиенти, в селските райони понякога са нужни километри кабел за свързването на един-единствен клиент. Но възобновяемите източници са готови да изиграят водеща роля за осигуряването на мрежово покритие.
Като пример за проблема най-често се сочи Африка, където голям процент от населението е селско. Свързването на хората в тези региони е трудна задача към днешна дата.
Нещата обаче могат да се променят, показва практиката на Clear Blue Technologies – канадска компания, разработваща захранващи системи за обекти „извън мрежата”. Тя ще работи заедно с южноафриканския доставчик MTN и други фирми по изграждане на 500 нови безжични 2G и 3G клетъчни кули. По този начин в рамките на следващите 3-5 години много хора ще се сдобият с „мобилен телефон” за първи път в живота си.
Като уникално в случая се посочва състоянието, в което местните хора имат смартфони, но в много случаи нямат мрежово покритие. Затова те не могат да използват потенциала на своите комуникационни устройства.
Един от проблемите при изграждане на мрежи от този вид е осигуряването на електрозахранване. Традиционно всяка кула за клетка от мрежата получава енергия от електропреносната мрежа, а в случаи на прекъсване – от дизелов генератор.
Разбира се, изграждането на инфраструктура на електропреносната мрежа е също толкова скъпо, колкото и изграждането на кабелни комуникационни мрежи. Да се разчита на дизеловите генератори за постоянно също не е добра идея: тяхното постоянно зареждане с гориво би отнемало твърде много време и допълнително гориво и разходи за придвижването на доставките.
„Ако искате да изградите клетъчна мрежа в селски райони, наистина трябва да имате решение, което не предполага никакво електрозахранване от мрежата”, казва Мириам Тюрк, управител на Clear Blue. Това означава, че няма връзки към електро-мрежа и няма редовни посещения за поддръжка по местата на клетките.
Тюрк казва, че енергийната технология на Clear Blue дава възможност за инсталиране на клетка при стойност, която се равнява на една трета до една пета от стойността на „традиционната инсталация”.
Технологията на захранване на кулите за клетките разчита на слънчева енергия. Това обаче представлява нещо повече от включване на няколко слънчеви панела към клетъчната кула. Ако времето е слънчево, всичко ще е наред, но какво става през нощта или в облачни дни?!
Недостатъчното слънчево греене изисква прогнозиране на енергийното захранване, за да се гарантира, че услугата няма да се срине през нощта или по време на поредица от облачни дни. Тюрк сравнява това с шофиране на електрическа кола между два града без зарядни станции между тях: трябва да сме сигурни, че има достатъчно налична резервна енергия, за да можем да стигнем до другия край на маршрута си.
За целта на местата, на които ще бъдат инсталирани клетъчните кули със соларно захранване, ще се извършва енергийно прогнозиране локално. Анализи на данни и прогнози за времето ще определят и потреблението на енергия. Всяка станция ще подава данни обратно към „облака” на Clear Blue, така че прогнозите да се прецизират и да се гарантира правилното управление на енергията.
Първоначалните планове за старт на този дързък проект бяха забавени заради пандемията от коронавирус, но сега екипите са уверени, че ще изпълнят целта си – да инсталират поне 500 нови клетъчни кули до края на годината.
По този начин проектът за „соларизирана” телекомуникационна инфраструктура би трябвало да помогне жителите на селските райони на Африка да се възползват от предимствата на мобилните комуникации и особено интернет ресурсите.
Като се започне от прогнозите за времето и се стигне до специализираните ресурси в конкретни области като например земеделието, животновъдството и строителството, връзката с глобалната мрежа може да подпомогне тези региони в тяхното развитие.
И макар че проектът се реализира в Африка, той е приложим, реално, във всяка област, където значителни общности от хора живеят далеч от необходимите кабелни инфраструктури, разпръснато – и е нерентабилно да се изграждат захранващи трасета за „вдигане” на кулите на телекомуникационните оператори.