Когато уменията са еднакви или сходни, хората трябва да се отличат с нещо друго
(снимка: CC0 Public Domain)
Все по-често сме свидетели как хора от различни професионални поприща поемат по пътя на разработчика – те навлизат в света на ИТ, изучават програмиране и конкретни програмни езици, кандидатстват за работа в софтуерни фирми. Техните житейски умения, придобити от предишните им професии, обичайно са много ценни за работодателите. Важното е тези „начинаещи” разработчици да знаят, че житейските им умения могат да им помогнат да изпъкнат в кариерата.
Хората, направили преход, трябва да стъпят на знанията и уменията от досегашната си работа, казва Дейв Хувър – психолог, програмист, преподавател в софтуерна школа и ръководител на софтуерна компания, в публикация по темата на Tech Republic. По неговите думи, в днешния свят на интензивно търсене на софтуерни специалисти, свирепа конкуренция между фирмите и не по-малко интензивна надпревара между самите разработчици за добрите позиции, „външните” умения – тези, които не касаят програмирането – са особено важни и трябва да се подчертават.
Самият Хувър започва професионалния си живот като психолог – семеен терапевт. Казва, че в детските си години, като 13-годишен, се интересувал от компютри, дори изучавал BASIC, но така и не успял да подкара програма и се отказал. По-късно, след завършване на училище, се насочил към кариерата на психолог. През периода 1999-2000 г., ерата на „дот-ком балона”, му се родила дъщеря. Подтикнат от нуждата от допълнителни доходи, решил да опита отново с компютрите. Този път изучил PEARL и си намерил работа като програмист. Фактът, че е психолог и бивш семеен терапевт, изиграл голяма роля в работата му в софтуерния сектор.
„Предизвикателно за всеки, който търси работа в софтуерния бранш, е да направиш впечатление. Бях съосновател на софтуерна школа и хората идваха да учат програмиране при нас, изкарваха курсовете ни”, разказва Хувър. Неговата школа по онова време нямала ангажимент да осигурява работа на курсистите. Те трябвало сами да излязат на пазара на работна ръка, да кандидатстват в софтуерни фирми.
„Ако не си свършехме работата както трябва, за тях щеше да е много трудно да намерят реализация. Всеки трябва да се диференцира, да покаже с какво е специален. В края на краищата те преминаваха през една и съща програма за технически умения – имаха едни и същи знания и умения. Това е нормално, нали учеха едно и също”, спомня си Хувър.
Когато уменията са еднакви или сходни, хората трябва да се отличат с нещо друго, да изпъкнат пред работодателя си. А когато на пазара действат определени образователни школи, много вероятно е да се получи така, че всички кандидатстващи в една фирма имат едни и същи знания и умения, отговарят едно и също на интервютата за работа. С такива ресурси човек трудно може да спечели вниманието на работодателя.
„Спомням си как интервюирах кандидати за работа в една софтуерна фирма през 2011 г. Отговорите им бяха едни и същи. Всички бяха ходили на една и съща софтуерна школа. Бяха учили в едни и същи курсове. Бяха научили едни и същи модни думички”, разказва Хувър.
Ала хората, които идват от други браншове, имат „привилегията” да притежават екстра умения. И те трябва да подчертаят това. Хората с не-софтуерна кариера имат възможност да изпъкнат, защото са нетрадиционни, казва Хувър. Те имат уникален жизнен опит и той може да е много ценен.
Такива хора трябва да стъпят на миналото си, да използват уменията, които са натрупали в досегашната си кариера. Те не могат да блеснат с технически умения, защото са начинаещи програмисти, но другите им способности, от предишната работа, могат да са важен коз.
Самият Хувър с неговите умения по психология се оказва ценен кадър. По подобен начин екстра стойност имат всички, чиято досегашна работа е била свързана с общуване с хора – търговци, консултанти от различни области. Наличието на знания от областта на финансите може да бъде силен аргумент, особено ако се кандидатства в компания, разработваща софтуер за управление на бизнес, за електронни портфейли и електронни пари.
Разбира се, само по себе си това не е достатъчно. Но ако в първите години на кариерата си един млад програмист може да изпъкне най-вече с упорит труд и много усилия, то един „възрастен” начинаещ програмист, идващ от друга сфера на работа, има предимството да може да съчетае основните знания по програмиране с редица „меки” умения – а те са много нужни и ценни в софтуерните екипи.