Европа е „лидер“ по генериране на боклуци: по 16,2 кг на човек годишно
(снимка: CC0 Public Domain)
Планината от изхвърлени монитори, клетъчни телефони, мишки и клавиатури, вентилатори и електроуреди е достигнала рекордна височина, сочи нов доклад на ООН, публикуван преди броени дни. Проучването показва, че количеството е-отпадъци, натрупано през 2019 г., възлиза на 53,6 милиона тона. Това е с 2 милиона тона повече в сравнение с предходната година.
Цифрата означава, че всеки човек на планетата генерира средно 7,3 килограма електрически или електронни отпадъци на година. Общият обем е-отпадъци е толкова голям, че – според авторите на изчисленията – теглото на всички изхвърлени устройства са еквивалентни на 350 круизни кораба с размера на Queen Mary 2.
Азия е регионът с най-голям „принос“ в тенденцията на нарастване на е-отпадъците: там са изхвърлени 24,9 милиона тона електроуреди и електроника. Двете Америки са пратили на депото 13,1 милиона тона е-боклук. Европа е генерирала 12 милиона тона е-отпадъци, а Африка – едва 2,9 тона.
Другояче изглеждат нещата обаче, ако се погледне разпределението на тези отпадъци на глава от населението. Европа е „лидер“ по генериране на боклуци: по 16,2 кг на човек. Втора е Океания – (16,1 кг на човек от населението), в Америките пропорцията е 13,3 кг. На човек, а в Азия и Африка – съответно по 5,6 и 2,5 килограма на човек.
Очаква се към 2030 година количеството е-отпадък, което човечеството изхвърля, да достигне 74,7 милиона тона. Ако това се случи, цифрата ще означава удвояване за последните 16 години.
Фактори
По-големият разполагаем доход – това е един от факторите за нарастването на количеството на електрическите и електронните отпадъци. Друга тенденция, която оказва влияние, е урбанизацията, а въздействие има и самата индустриализация, посочват авторите.
В резултат на тези процеси и промени са налице повишено потребление на електрически и електронни устройства – дори сред децата – наред с по-кратки жизнени цикли на употреба. Едновременно с това са налице значително по-малко възможности за поправка на уредите, отчитат авторите на проучването.
Загубени ресурси
Изхвърлените електрически и електронни устройства съдържат големи количества ценни суровини, които биха могли да се използват повторно – например за направата на нови уреди.
„До 69 елемента от периодичната таблица могат да бъдат намерени в EEE, включително благородни метали (например злато, сребро, мед, платина, паладий, рутений, родий, иридий и осмий), критични суровини (напр. кобалт, паладий, индий, германий, бисмут и антимон) и некритични метали като алуминий и желязо“, казват авторите на доклада.
В рамките на парадигмата на кръговата икономика електронните отпадъци са „златна мина“, която трябва да се разглежда като важен източник на вторични суровини. Поради проблеми, свързани с първичния добив, колебанията на пазарните цени, недостига на материали, наличността и достъпа до ресурси днес е важно да се подобри добивът на вторични ресурси и да се намали натискът върху системите за добиване на необработени материали.
Чрез рециклиране на електронните отпадъци може да се смекчи този натиск върху търсенето на материали за производството.
Като цяло стойността на редките суровини, съдържащи се в е-отпадъците през 2019 г., е равна на приблизително 57 милиарда щатски долара. Желязото, алуминият и медта представляват по-голямата част от общото тегло на суровините, които могат да бъдат намерени в е-отпадъците през 2019 г.
Потреблението на желязо, алуминий и мед за производството на нова електроника през 2019 г. възлиза на приблизително 39 милиона тона. Дори при идеален сценарий на рециклиране, при който всичкото желязо, мед и алуминий, получени от е-отпадъци (25 млн. тона), биха се рециклирали, светът ще има нужда от още приблизително 14 млн. тона желязо, алуминий и мед от първичните ресурси за производството на нова електроника.
Разбивката показва, че от изхвърлените през 2019 г. е-отпадъци биха могли да се добият:
- Ag – сребро – 1,2 килотона (kt), на стойност $579 млн.
- Al – алуминий – 3042 kt, на стойност $6062 млн.
- Au – злато – 0,2 kt, на стойност $9481 млн.
- Bi – бисмут – 0,1 kt, на стойност $1,3 млн.
- Co- кобалт – 13 kt, на стойност $1036 млн.
- Cu – мед – 1808 kt, на стойност $10960 млн.
- Fe – желязо – 20466 kt, на стойност $24645 млн.
- Ge – германий – 0,01 kt, на стойност $0,4 млн.
За съжаление рециклирането на всички суровини е само „идеалният“ сценарий, отбелязват авторите. Реалният е много по-мрачен. В световен мащаб само 17,4% от е-отпадъците биват събирани и предавани за рециклиране.
Заплаха за здравето
Изхвърленото електронно оборудване може да представлява опасност за здравето и околната среда, тъй като съдържа вещества като живак, които могат да увредят нервната система.
През 2019 г., според официалното документираните процеси, събирането и рециклирането е обхванало 9,3 млн. тона е-отпадъци. Това е 17,4% от общия обем електронни отпадъци.
Статистиката показва, че през 2019 г. континентът с най-висок процент на събиране и рециклиране е Европа с 42,5%, Азия е на второ място с 11,7%, Америка и Океания са следващи в класацията съответно с 9,4% и 8,8%, а Африка има най-нисък процент на рециклирането – 0,9%.
Съдбата на 82,6% (44,3 Mt) от е-отпадъците, генерирани през 2019 г., е неясна. В страните с висок доход обикновено е налична известна инфраструктура за рециклиране на отпадъци. Част от изхвърлените продукти понякога са годни за ремонтиране и могат да бъдат използвани повторно, като обикновено се доставят като продукти втора употреба за страни с население с ниски доходи.
Въпреки всичко значително количество е-отпадъци се изнася незаконно или „под прикритие“ (че е за повторна употреба) и отива в страни с население с ниски доходи, където се третира по неподходящ начин – изгаря се, например. Това е опасно за здравето, тъй като е-отпадъците съдържат редица токсични добавки или опасни вещества като живак, бромирани вещества за потискане на горенето (BFR) и хлорофлуоровъглеводороди (CFC) или хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC).
Неекологичното унищожаване на потока от е-отпадъци представлява значителен риск за околната среда и човешкото здраве. Общо 50 тона живак и 71 килотона BFR пластмаси са налични в потоците от е-отпадъци, чието „рециклиране“ е недокументирано, т.е. предполага се, че тези вещества до голяма степен са освободени в околната среда и влияят върху здравето на хората.