Пандемията от Covid-19 вероятно ще промени начина на работа на света повече, отколкото всяко друго отделно събитие в нашия живот. Тя доведе до съществени промени в нагласите и очакванията както на служителите, така и на работодателите.
„Светът на работата никога няма да се върне към „нормалното”, което познавахме преди да настъпи пандемията”, коментира Ален Дехейз, главен изпълнителен директор на Adecco Group. Изследване на HR компанията показва, че очакванията на служителите вече са в разрез с утвърдените процеси на пазара на труда.
В момента, в който много държави излизат от фазата на остра криза на пандемията, работодателите имат възможност да преразгледат изцяло традиционните практики на работното място, които до голяма степен не са променяни още от индустриалната революция, допълва Дехейз.
Работният свят е готов за нов „хибриден” модел на работа, като за три четвърти (74%) от анкетираните служители комбинацията от офис и дистанционна работа е най-добрият начин занапред. Според тях, най-оптималният модел на работа е за прекарване на половината от времето в офиса (51%), а другата половина на отдалечено работно място (49%).
С този модел са съгласни и топ мениджърите в компаниите, като почти осем от десет (77%) от тях заявяват, че компаниите им ще получат предимство като се адаптират към новите работни процеси, които пандемията Covid-19 налага.
Друг интересен извод от анализа на отговорите вероятно сигнализира за края на фиксирания 8-часов работен ден и 40-часовата работна седмица. Според анкетираните (69%), постигането на поставените цели, а не работното време трябва да бъде основният фактор за тяхната оценка. Голяма част от топ мениджмънта на компаниите (74%) също е съгласна, че продължителността на работната седмица трябва да се преразгледа.
Изолацията по време на пандемията показа още, че е нужен нов набор от лидерски умения. Емоционалната интелигентност се очертава като определяща черта на днешния успешен мениджър, като пандемията извади на преден план и важността на меките умения (soft skills) при лидерите на компаниите.
Подобно на желанието за по-добра адаптивност към новите работни процеси, изводите от проучването показват и „универсален апетит” за масово усъвършенстване. Шест от десет анкетирани казват, че дигиталните им умения са се подобрили по време на изолацията, докато други две трети (69%) търсят допълнително усъвършенстване на познанията и уменията си. Някои от тези умения включват дистанционно управление на хора (65%), меки умения (63%) и креативно мислене (55%).
Проучването разглежда и темата за доверието и отговорностите в новия работен свят. Компаниите бяха изправени пред предизвикателството да подкрепят служителите си по време на кризата и в резултат на това доверието в корпорациите се е увеличило. 88% от анкетираните казват, че техният работодател отговаря или надвишава очакванията им за адаптиране към предизвикателствата на пандемията.
Но с това засилено доверие, идват и повишени очаквания. Докато бъдещето на труда е колективна отговорност, 80% от служителите смятат, че техният работодател е отговорен за осигуряването на по-добър режим на работа след преразглеждане и възстановяване на нормите, в сравнение със 73%, които казват, че правителството е отговорно. 72% са съгласни, че това е индивидуална отговорност, а 63% вярват, че е в ръцете на профсъюзите.
мноого, цялата държавна администрация. и се държи на секундата, през оная работа им е за свършеното, плаща се за престой. 😉
Зависи от сферата на дейност.
Едно мога да кажа аз – най-лесно се съкращават хора, къде ги нема в офиса.
Водят ги “външни договори” или “контрактори” и после видиш ли
нямало работа за тях и ААААААААААЙДЕ…….
така че не се учудвам колко много им се иска на работодателите да си оптимизират разходите…….ама много ще Ви е гъвкаво и удобно, чакай само да ви пишем “външни”
В БГ около 20% от хората работят в офис
колко % от всички работещи работят в офис?