Няколко месеца преди 50-годишнината от първото кацане на Луната архитектурното студио „Skidmore, Owings & Merrill” (SOM) оповести своя проект за първото човешко селище на лунната повърхност. Проектът е разработен в сътрудничество с Европейската космическа агенция (ESA) и Масачузетския технологичен институт (MIT).
Концептуалното селище – наречено „Лунното село” – очертава начините, по които хората могат да живеят в иначе необитаемата среда на Луната чрез… самодостатъчност.
Предвидено е човешкото селище на Луната да бъде изградено от надуваеми модули. То не само ще използва собствени ресурси за поддържане на живота и индустриалните дейности, но също така ще може да провежда изследвания за поддържане на живота на планети, различни от Земята.
Лунното село, според замисъла, би използвало слънчева светлина за добив на енергия. Затова то ще се намира на ръба на кратера Шакълтън близо до Южния полюс – това място получава почти непрекъсната слънчева светлина през цялата лунна година.
Системи за използване на ресурси на място (ISRU) биха генерирали храна и други елементи, поддържащи живота – например въздух за дишане, който ще бъде създаван от вода, извлечена от ледените налепи на кратера близо до Южния полюс.
„Проектът представлява напълно ново предизвикателство за областта на архитектурното проектиране”, каза Колин Куп, партньор в SOM. „Лунното село трябва да може да поддържа човешкия живот в иначе необитаема обстановка. Трябва да обмислим проблеми, за които никой не би помислил на Земята, като радиационна защита, различията в налягането и как да осигурим въздух за дишане”.
Селището ще включва клъстери от надуваеми модули с вътрешно налягане, които лесно могат да се разширяват, за да отговорят на бъдещия растеж и нуждите на селището.
Всеки модул от три до четири етажа ще включва жилищни помещения и работни пространства, както и системи за контрол на околната среда и поддържане на живота в рамките на защитната обвивка. Самата тя ще е базирана на реголит, устойчива на екстремни температури, падащи едри предмети, прах от реголит и слънчева радиация.
Селището ще позволи на човечеството да извърши по-задълбочено изследване на Луната и евентуално така ще помогне да се проправи път към изграждането на човешки селища на Марс и други планети.
Първите създадени фотоволтаици имат много ниско КПД, но иначе са си почти вечни (много слабо деградират с времето). Ползването на такива за добив на големи количества енергия (нужна при производството на гориво) е огромна лудост, защото цената на доставянето им ще е колосална – десетки пъти по-голяма отколкото при съвременен фотоволтаичен панел. Ползването на съвременни панели от друга страна означава бърза амортизация (за период от около 20 години), което налага подмяна. Последната вече означава, че нямаме самодостатъчност, както се твърди в статията.
до хе …
че колко па толкова им е кратък животът на панелите … малко инфо , първите създадени фотоволтаици продължават да генерират ток . вярно не като нови , имат деградация , но продължават … това са повече от 50 години работа … :)))
основната идея на лунната база е да се произвежда гориво , с което ще се зареждат корабите за изучаване на астероидите , марс и венера …
И сега остава да кажат, как ще си произвеждат слънчевите панели, след като им изтече срокът на експлоатация! Не, че няма слънчени панели с дълъг живот, но пък те имат отчайващо ниско КПД.