Изкуствената кожа реагира на болка както човешката кожа
(снимки: RMIT)
Учени от Австралия създадоха изкуствена кожа, която може да реагира с болка не само на удари, но и на температурни ефекти. Протезите, покрити с такава кожа, ще позволят на хората да живеят по-пълноценно, а роботите ще станат още по-човекоподобни.
Разработена в австралийския университет RMIT, електронната кожа, имитираща човешка кожа, се основава на три технологии едновременно:
Гъвкава електроника – прозрачна, самозалепваща се лента, покрита от оксидни материали със силикон, безвредни за хората, проявава своите електрически свойства след механично въздействие.
Термореактивните покрития, които са 1000 пъти по-тънки от космите и променят свойствата си под въздействието на топлина.
Клетки електронна памет, които имитират начините за съхраняване и използване на информацията в човешкия мозък.
Различни комбинации от тези три технологии позволяват да се възпроизведат свойствата на истинската човешка кожа. Гъвкавата електроника се комбинира с клетките памет, за да образува сензор за налягане. С помощта на този сензор електронната кожа ще може да реагира, например, на удар на малкия пръст с крака с масата.
Термореактивното покритие, свързано с изкуствената памет, действа като топлинен сензор и реагира, ако чаша с горещ чай падне от ръба на масата, поради сблъсъка на малкия пръст с масата, и попари крака. И накрая, комбинирането на трите технологии ще даде на е-кожата способността да чувства болка.
Прототип на сензорно устройство, направено с гъвкава електроника
(снимки: RMIT)
Клетките памет във всеки сензор са отговорни за предизвикване на реакция, когато налягането, топлината или болката достигнат зададен праг. По-рано разработени технологии вече използваха електрически сигнали за симулиране на различни нива на болка, но новите устройства ще могат да реагират на реално механичен натиск, температура и болка и да осигуряват точен електронен отговор.
„Това означава, че нашата изкуствена кожа усеща разликата между леко докосване с пръста до върха на иглата и дълбоката пункция”, казва ръководителят на изследването професор Мадху Баскаран. „Използването на нашата технология ще доведе до по-добро протезиране, по-интелигентна роботика и неинвазивни кожни транспланти”.