Как САЩ сами унищожиха телеком гигантите си

За разлика от САЩ, други държави възприемаха телеком индустрията като стратегическа
(снимка: CC0 Public Domain)

В ерата на петото поколение мрежи американското правителство забрани използването на оборудване от китайския производител Huawei, определяйки го като „системен риск за сигурността”. Появиха се предложения правителството на САЩ да купи дялове в европейските производители Ericsson или Nokia или да осигури стимули за американски компании да произвеждат 5G оборудване. Но проблемът няма да намери своето решение лесно и причината за него е, че САЩ самостоятелно и „собственоръчно” уби соствените си големи телеком производители – такива като Lucent и Nortel, смята Робърт Аткинсън, икономист и председател на Фондация „Информационни технологии и иновации”.

Малцина се питат защо днес САЩ преследва Huawei, а си няма американска компания за телекомуникационно оборудване, на която да разчита. В края на краищата през 70-те години двата най-големи производителя на телекомуникационно оборудване са американски компании: Western Electric и ITT.

Дори в края на 90-те години двете най-големи фирми все още са базирани в Северна Америка: Lucent и Nortel (със седалище в Канада, но работеща предимно с работници в САЩ). През 2008 г. обаче Nortel е обявена в несъстоятелност, а Lucent е миниатюрна и скоро бива продадена на френската Alcatel, която пък по-късно погълната от финландската Nokia.

Сега САЩ се опитва да хвърли вината върху Huawei, но истината е, че страната унищожи съвсем сама своите големи телеком-производители и сега сърба собствената си попара, категоричен е Робърт Аткинсън.

„Икономистите казват, че Америка е загубила своята индустрия за телекомуникационно оборудване (фирми, произвеждащи хардуер и софтуер за кабелни и безжични телекомуникации), тъй като естествено е загубила сравнителното си предимство, тъй като икономиката й е преместила фокуса си към индустрии като интернет услугите. Учените от областта на бизнес-администрацията обвиняват лошото управление на големите телеком-производители. Нито едно от тези становища не обяснява какво наистина се е случило”, казва Аткинсън, цитиран от Аmerican Affairs Journal.

Отговорът, според икономиста, се крие във факта, че други държави възприемат индустрията като стратегическа и се борят за нейната защита – и за популяризиране на собствените си компании в този сектор. Това важи с най-голяма сила за Китай, където без политиката на „иновационна меркантилилност” не биха съществували Huawei и ZTE.

„Всъщност, както самият основател на Huawei Рен Женгфей призна през 2002 г., без политиката на Пекин за защита на китайските компании от агресивната чуждестранна конкуренция у дома, Huawei нямаше да съществува”, казва Аткинсън.

Според него, ключов принос за унищожаването на американските гиганти Lucent и Nortel имат амекриканските политици, предоверили се на концепцията за свободните пазари. Както американската комисия за международна търговия (ITC) пише през 1991 г., „Съединените щати никога не са имали федерална политика за насърчаване на комуникационния сектор и е малко вероятно да имат такава, като се имат предвид традициите и подкрепата за политиките на свободния пазар”.

Нещо повече – антитръстовото законодателство в продължение на десетилетия пречи на големите компании от телеком-сектора да растат – това системно отслабва силите както на Western Electric (предшественик на Lucent), така и на Bell Labs (лаборатория от световна класа, поддържана от AT&T и Western Electric). По този начин телеком-производителите в САЩ биват системно смущавани и спъвани.

„В продължение на повече от шестдесет години Министерството на правосъдието правеше всичко възможно, за да отслаби Western Electric, като изцяло отхвърли опасенията за националната сигурност, конкурентоспособността и иновациите, дори когато други американски правителствени агенции биеха предупредителен звънец”, казва икономист. „Не би било преувеличено да се каже, че без агресивната антитръстова политика на правителството на САЩ Америка все още можеше да бъде световен лидер в телекомуникационното оборудване”.

Друг фактор, който помага за съсипването на американските производители на телеком-оборудване, е стремежът към добри краткосрочни финансови резултати. „Англо-американският капитализъм, особено акцентът му от 80-те години насам върху максимизирането на краткосрочните печалби и цената на акциите, като същевременно ограничава инвестициите във физически активи, затруднява фирмите да се фокусират върху дългосрочния растеж”, казва Аткинсън.

„Едно проучване сред американските мениджъри установи, че 78% жертват дългосрочната стойност, за да спечелят краткосрочни печалби. Както писа изпълнителният директор на ITT, много изпълнителни директори „забравиха, че бизнесът и индустрията не могат да максимизират печалбите си в дългосрочен план, бидейки загрижени главно за резултатите за следващия тримесечен период. Какво се случи с дългосрочното планиране, сценариите за развитие и визията за бъдещето, измерена в години?”, коментира Аткинсън.

Икономистът казва всичко това с нескрита нотка тъга, тъй като десетилетия по-рано именно щатските телеком-гиганти са образец за инвестиции в научно-изследователска дейност.

„През 1907 г. AT&T и Western комбинират своите инженерни отдели и през 1925 г. създават Bell Laboratories. За Bell Labs е писано много . От основаването си през 1925 г. до продажбата си през 1995 г., има средно по един патент на ден, а до 1995 г. има средно по три патента на ден. Fortune я нарича „най-голямата индустриална лаборатория в света”. Тя е свързана с някои от най- важни изобретения на ХХ век, включително клетъчната технология, цифровите комутатори, оптичните влакна, лазерите, транзисторите, сателитната комуникация, подводните кабели и операционна система Unix”, казва Аткинсън.

Икономистът е категоричен, че САЩ все още има време да преосмисли политиките си, да избере стратегически сектори и да ги подкрепя и развива. „Все още не е късно да си научим уроците”, смята той. В противен случай САЩ е на път да убие Boeing, GM, Intel и Pfizer по същия начин, по който уби Lucent.